Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Тя настигна Кара при арковидния вход към стария дворец — триетажна сграда, облицована с варовик. По горните етажи се кипреха засенчени балкони, поддържани от орнаментирани колони. Морскосини плочи обточваха всички вътрешни повърхности на балконите, успокоително хладни за окото след ослепителния блясък на слънцето.

Кара изглежда не намираше утеха в завръщането си у дома лицето й беше изопнато, мускулите на челюстта й — напрегнати.

Сафиа се чудеше доколко избухливостта й е плод на естествено раздразнение или е химически предизвикана.

— Бурята не е проблем — увери тя приятелката си. — И без това смятахме първо да отидем в Салала, за да огледаме гробницата на Наби Имран. Градът е на океанското крайбрежие, далеч от всякакви пясъчни бури. Сигурна съм, че ще се забавим там поне една седмица.

Кара пое дълбоко дъх.

— Ами онази история с Омаха? Надявах се да не се вдигне много шум…

Прекъсна я някаква врява при портата. И двете жени се обърнаха.

Оманска полицейска кола с въртящ се буркан, но без вой на сирена, спря до двете лимузини. Задните врати се отвориха и слязоха двама мъже.

— Говорим за вълка… — промърмори Кара.

Сафиа откри, че внезапно и е станало трудно да диша, а въздухът е натежал.

Омаха…

Времето забави ход, следвайки приглушения ритъм на сърцето в ушите й. Надяваше се, че ще има повече време да се подготви, да се настани, да набере смелост за срещата. Прииска й се да избяга и направи крачка назад.

Кара сложи ръка на гърба й за подкрепа.

— Ще се справиш — прошепна тя.

Омаха изчака брат си… после двамата минаха между черните лимузини. Дани имаше синини под очите си, носът му беше шиниран. Омаха го придържаше над лакътя. Беше със син костюм, сакото — преметнато през свободната му ръка, бялата риза — с навити ръкави, с петна от мръсотия и засъхнала кръв. Погледът му се задържа за миг върху Пейнтър Кроу, огледа го от горе до долу и чак тогава Омаха кимна за поздрав.

Сетне се обърна към Сафиа. Очите му се разшириха, а стъпката му се забави. Лицето му застина за миг, после колебливо се появи бавна усмивка, която скоро се разшири. Приглади няколко паднали на очите му кичура пясъчноруса коса, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Устните му изрекоха името й, а при втория опит успяха да го изрекат и на глас.

— Сафиа… Боже мой! — Изкашля се и забърза напред, зарязвайки брат си.

Преди тя да успее да го спре, той посегна и силно я прегърна. Миришеше на сол и на пот, познатият мирис на пустинята. Стисна ръката й.

— Радвам се да те видя — прошепна в ухото й.

Ръцете й се поколебаха дали да отвърнат на прегръдката.

Той се изправи и отстъпи назад, преди да е решила. Страните му се бяха зачервили.

Сафиа установи, че в момента и е невъзможно да се изразява смислено. Очите и се стрелнаха към някакво движение зад рамото на Омаха.

Дани пристъпи до брат си и я погледна с нещастна усмивка. Изглеждаше като след побой.

Сафиа махна към собствения си нос, доволна от прекъсването.

— Аз… мислех, че носът ти не е счупен?

— Частична фрактура — обясни той със следа от акцента на Небраска, сякаш вчера е напуснал семейната ферма. — Шината е само да го крепи. — Погледът му се поколеба между Омаха и Сафиа и накрая усмивката му угасна.

Всеобщото смущение стана почти непоносимо.

Появи се Пейнтър и протегна ръка. Представи се и се здрависа с двамата братя. Само за миг очите му се спряха на Сафиа, колкото да се увери, че е добре. Тя си даде сметка, че целта му е била да й даде малко време да дойде на себе си.

— Това е колежката ми доктор Корал Новак, физик от Колумбийския университет.

Дани поизправи гръд и видимо преглътна, докато оглеждаше уж тайничко фигурата й. Заговори твърде бързо. — И аз там завърших. В Колумбийския де.

Корал погледна към Пейнтър, сякаш искаше разрешение да каже нещо. По нищо не пролича да е получила разрешение, но тя все пак каза:

— Светът е малък.

Дани отвори уста, размисли и пак я затвори. Очите му проследиха физичката, когато тя отстъпи малко встрани.

Клей Бишоп се присъедини към групичката. Сафиа го представи, намирайки утеха в рутината на светския етикет.

— А това е моят дипломант Клей Бишоп.

Той стисна с две ръце ръката на Омаха и я разтърси крепко.

— Сър, чел съм труда ви за персийските търговски маршрути по времето на Александър Велики. Надявам се да поговорим за проучванията ви върху иранско-афганистанската граница.

Омаха се обърна към Сафиа и Кара.