Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Най-накрая групата им стигна до частния терминал и вратите се отвориха към хладния оазис на климатика. Това беше ВИП-салонът. Престоят им в този оазис обаче се оказа кратък. Митническите процедури бяха претупани набързо в присъствието на султанската делегация. Едва погледнаха паспортите им, колкото да им ударят визови печати. После петимата се разделиха в две черни лимузини — Сафиа, дипломантът й и Кара в едната, Корал и Пейнтър в другата.

— Изглежда не оценяват по достойнство компанията ни — отбеляза Пейнтър, докато се качваше в просторната лимузина.

Настани се на седалката. Корал седна до него.

Отпред до шофьора месест ирландец държеше пушка. Имаше и голям пищов в презраменен кобур. Пейнтър забеляза и два ескортиращи ги автомобила — един пред лимузината на Кара, другият отзад. Явно никой не искаше да рискува с безопасността.

Пейнтър извади от джоба си клетъчен телефон, който имаше кодиращ сателитен чип за достъп до компютърната мрежа на Министерството на отбраната, както и дигитална камера с шестнайсет мегапиксела и възможност за моментално изпращане и приемане.

Никъде не ходеше без него.

Измъкна малка слушалка и я пъхна в ухото си. Миниатюрен микрофон висеше от кабела на нивото на устните му. Изчака, докато сателитният телефон препредаваше кодирания опознавателен сигнал, който пресече земното кълбо и откри един конкретен човек.

— Командир Кроу — най-после се чу глас откъм слушалката. Беше на доктор Шон Макнайт, шефа на Сигма.

— Сър, кацнахме в Маскат и пътуваме към седалището на Кенсингтън. Обаждам се да проверя дали сте получили някаква информация за нападението върху хората, натоварени с организирането на експедицията тук.

— Получихме предварителните полицейски доклади. Били са отвлечени направо от улицата. Фалшиво такси. Звучи като типичен опит за отвличане срещу откуп. Често срещана форма за набиране на средства по онези места.

Пейнтър обаче долови подозрението на гласа на Макнайт. Първо неприятностите в музея… а сега и това.

— Мислите ли, че може да има връзка със случилото се в Лондон?

— Твърде рано е да се каже.

Пейнтър си представи гъвкавата фигура, изчезваща зад ниския зид на покрива на музея. Все още усещаше тежестта на пистолета на Касандра в ръката си.

Два дни след ареста в Кънектикът тя беше изчезнала. Полицейската кола, която я транспортирала до летището, била нападната от засада, двама мъже загинали, а Касандра Санчес изчезнала като дим. Пейнтър не беше предполагал, че пак ще я види някога. Как беше свързана тя с всичко това? И защо?

Макнайт продължи:

— Адмирал Ректър се свърза с Агенцията за национална сигурност и оттам ще помогнат с разузнавателни данни. Ще имаме повече информация след няколко часа.

— Много добре, сър.

— Командире, доктор Новак с теб ли е?

Пейнтър погледна към Корал, която зяпаше пейзажа зад прозореца на лимузината. Очите й бяха непроницаеми, но той беше сигурен, че в момента партньорката му запаметява всичко наоколо. Просто за всеки случай.

— Да, сър. Тук е.

— Кажи й, че изследователите в Лос Аламос са уловили частици уран в състояние на разпад в онази проба от метеоритно желязо, която сте намерили в музея.

Пейнтър си спомни тревогата й заради показанията, които скенерът отчиташе за тази проба.

— Освен това подкрепят хипотезата й, че радиацията от разпада на урана може наистина да действа като някакъв вид атомен таймер, който бавно дестабилизира антиматерията до степен да реагира на електрически разряд.

Пейнтър изправи гръб и каза:

— Доктор Новак предположи, че същата дестабилизация може да е налице и при основния източник на антиматерията, ако приемем, че такъв съществува.

— Именно. Учените от Лос Аламос изказаха същата загриженост. По тази причина мисията ви става критична от гледна точка на времето. Пренасочихме допълнителни средства. Ако съществува основен източник, той трябва да бъде открит бързо, иначе всичко може да бъде изгубено.

— Разбрано, сър. — Пейнтър си представи обгорелите останки от музейната галерия, костите на служителя от охраната, споени към металната решетка. Ако наистина съществуваше основна жила от тази антиматерия, загубата можеше и да не е само научна.

— Което ме води до последния въпрос, командире. Разполагаме със спешна информация, свързана с мисията ви. Метеорологична. Докладват за огромна буреносна система, оформила се в южен Ирак, която се придвижва на юг.