Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

А сега и настоящето.

Джетът се сниши към летището, захождайки към пистата. Сафиа се облегна назад. Другите пътници зяпаха през прозорците.

Клей Бишоп седеше в другия край на салона и клатеше глава в такт с дигитализираната мелодия откъм дискмена му. Тъмните очила току се плъзваха надолу по носа му и той ги буташе нагоре с един пръст. Беше с обичайната си униформа — дънки и тениска.

Пред него Пейнтър и Корал се бяха навели към прозореца отстрани. Говореха си тихо. Тя сочеше, той кимаше, заврял пръсти в кичур от косата си, сплъстил се по време на дрямката.

Кара застана на прага на частния си апартамент.

— Кацаме — каза й Сафиа. — По-добре седни някъде.

Кара махна леко с пръсти в знак, че няма повод за притеснение, но все пак тръгна към празното място до Сафиа и се отпусна тежко. Не закопча предпазния колан.

— Не мога да се свържа с Омаха — каза тя без предисловие.

— Какво?

— Не вдига мобилния си. Сигурно го прави нарочно.

Това не е в стила на Омаха, помисли си Сафиа. Може и да се измъкваше от време на време, но по отношение на работата си винаги беше точен.

— Сигурна съм, че е зает с нещо. Ти го натовари с много неприятна задача. Знаеш колко докачливи и упорити могат да бъдат културните аташета в Маскат.

Кара изсумтя с раздразнение.

— Да има късмет да не ни чака на летището!

Сафиа забеляза колко разширени са зениците й въпреки ярката светлина. Кара изглеждаше едновременно изтощена и възбудена.

— Щом е казал, че ще ни чака, значи ще бъде там. Кара я погледна с въпросително вдигната вежда.

— Самата благонадеждност в мъжки гащи?

Сафиа усети болка, вътрешностите й сякаш се извиха в две противоположни посоки. Навикът я подтикваше да го защити, както беше правила в миналото. Ала споменът за пръстена, който беше сложила обратно в ръката му, я стисна за гърлото. Той така и не беше разбрал дълбочината на болката и.

Но пък и кой би я разбрал?

Положи съзнателно усилие да не поглежда към Кроу.

— По-добре се закопчай — предупреди тя Кара.

12:53

Кихавицата на Дани беше силна като пистолетен изстрел и успя да стресне два гълъба в клетка в съседното магазинче. Крилете им запляскаха в бамбуковите решетки.

Омаха гледаше как маскираният стрелец се обръща и тръгва към тях. На един метър от Омаха Дани покри с ръка носа и устата си и се сниши още повече зад високата глинена делва. Кръв се стичаше безпрепятствено по брадичката му. Омаха премести тежестта си върху петите и се напрегна, готов да скочи. Изненадата беше единствената им надежда.

Полицейските сирени виеха вече съвсем близо до пазара Ако Дани беше устискал още минутка…

Стрелецът държеше пушката си с приклада на рамото насочена напред, и се приближаваше леко приклекнал, явно не беше новак. Омаха стисна юмруци. Ще трябва да избие пушката високо, после бързо да приклекне.

Преди да е помръднал, собственикът на магазинчето хукна напред, изцяло в полезрението на Омаха. Размахваше ветрило в едната си ръка, а с другата си бършеше носа.

— Хасасея — измърмори той и занарежда някакви кошници над главата на Омаха, ругаейки настинката си. Престори се на изненадан при вида на стрелеца, вдигна високо ръце, изпусна ветрилото и заотстъпва назад.

Стрелецът изпсува приглушено и му махна с пушката да се скрие отзад. Той се подчини, мина зад един нисък тезгях и покри главата си с ръце.

Откъм входа за пазара скърцане на спирачки обяви пристигането на оманската полиция. Сирените виеха.

Стрелецът погледна натам, после направи единственото възможно нещо. Пристъпи към голямата делва, която скриваше Дани, и мушна пушката си вътре. След като се огледа за последно, свали маската си и също я хвърли в делвата. После, замятайки полите на пясъчножълтата си роба, се устреми към центъра на пазара с явното намерение да се смеси с купувачите.

Анонимен.

Само че Омаха си беше държал очите отворени на четири. И беше видял лицето, нейното лице.

Смугла кожа, дълбоки кафяви очи, татуирана сълза под лявото око.

Бедуинка.

След като изчака малко, Омаха излезе от скривалището си. Дани също изпълзя от своето. Омаха му помогна да се изправи.

Появи се собственикът и се зае да оглажда придирчиво робата си.

— Шук ран — измърмори през окървавения си нос Дани благодарност към стареца.

С типичната склонност на местните хора да омаловажават постъпките си мъжът сви рамене.

Омаха извади още една банкнота от петдесет риала и му я подаде.