Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

И в този лабиринт се буташе тълпа хора от целия арабски свят, че и отвъд. Лица с всякакъв цветови оттенък се мяркаха пред погледа, очите широко отворени, някои зад була, повечето — не. Настигаха ги гласове, които им викаха на различни диалекти на арабски, хинду и английски.

Омаха и Дани бягаха през шаренията и суетнята, свръщаха наляво и надясно, после направо. Зад тях ли бяха преследвачите? Или щяха да ги пресрещнат? Можеха само да гадаят. Не им оставаше друго, освен да тичат.

В далечината особените сирени на оманската полиция се извисиха над врявата на тълпата. Идваше помощ… но дали щяха да оцелеят достатъчно дълго, за да се възползват от нея?

Омаха хвърли поглед назад, докато тичаха през един дълъг, прав и тесен базар. В другия му край се появи маскиран стрелец, главата му се въртеше като радар. Лесно беше да го забележиш, защото хората се разбягаха във всички посоки, освобождавайки празно място около него. Той изглежда чу полицията. И неговото време изтичаше.

Омаха не смяташе да го улеснява. Отново повлече Дани и се сляха със забързаната тълпа. Свърнаха зад един ъгъл и хлътнаха в магазинче за плетени кошници и глинени съдове. Облеченият в дълга роба собственик погледна окървавеното лице на Дани и заразмахва настоятелно ръце да се махат, като викаше на арабски.

Без значителни комуникативни умения нямаше да си осигурят убежище тук.

Омаха извади портфейла си и разгъна във ветрило няколко банкноти от по петдесет риала. Общо десет на брой. Продавачът сведе поглед към ветрилото и примижа с едно око. Да се спазари или да не се спазари? Омаха понечи да си прибере банкнотите, но една ръка го спря.

— Калас! — обяви старецът и им махна да се снишат. Договорено!

Омаха клекна зад купчина нанизани една в друга кошници. Дани зае позиция в сянката на голяма глинена делва. Беше достатъчно голяма да се скрие вътре в нея. Той стисна носа си в опит да спре кървенето.

Омаха проточи врат да надзърне към алеята вън. Топуркането на сандали и шумоленето на развети роби затихнаха бързо. Един мъж застана на ъгъла, маскираното му лице се въртеше като стрелка на компас. Полицейските сирени наближаваха пазара. Стрелецът наведе глава настрани, за да определи разстоянието. Налагаше се да изостави търсенето ако искаше да не го хванат.

Омаха усети прилив на растяща увереност.

Докато брат му не кихна.

12:45

Пристигане

Лиърджетът направи кръг над водата, подготвяйки се за спускане към Международно летище Сийб. Сафиа гледаше през малкия прозорец.

Град Маскат се разстилаше под нея. Всъщност се състоеше от три града, разделени от хълмове на отделни райони.

Най-старата част, умно наречена Стария град, се появи, когато джетът изви надясно. Каменни зидове и стари сгради се гушеха по протежение на дългия, извит като полумесец залив от синя вода, бялата му пясъчна ивица бе обсипана с точките на финикови палми. Заобиколен от стари градски стени, градът приютяваше двореца Алам и драматично извисяващите се каменни фортове Мирани и Джалай.

Спомени обвиваха всичко, което Сафиа виждаше, трепкащи като отраженията в тихата вода на залива. Отдавна забравени събития оживяваха — как тича по тесните улички с Кара, първата й целувка в сенките на градските стени, вкусът на бонбоните с кардамон, посещенията в султанския дворец, очаквани с трепет и задължителен повод за купуване на нова рокля.

Сафиа усети хлад, който нямаше нищо общо с климатика на салона. Домът и родината се сляха треперливо в главата й. Трагедия и радост.

После, когато самолетът сви под ъгъл към летището, Стария град изчезна, заменен от квартала Матра… и градското пристанище. От едната страна към доковете бяха пристанали модерни тежки кораби, от другата — стройните едномачтови платноходи на древна Арабия.

Сафиа плъзна поглед по гордата редица от дървени мачти и свити платна, толкова различни от стоманените дизелови чудовища. Това повече от всичко характеризираше нейната родина — древното и съвременното, смесени, но и различни завинаги.

Третата част на Маскат беше най-безинтересната. Навътре в сушата, плъзнал по склоновете на хълмовете, се издигаше Руви, модерният делови център, бизнесщабът на Оман. Корпоративните офиси на Кара се намираха именно там.

Пътят на самолета бе очертал неволно живота на Сафиа и Кара — от Стария град до Руви, от палави деца, играещи на улицата, до ограниченията на корпоративните офиси и прашните музеи.