Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Гръмотевична буря?

— Пясъчна. Ветровете се движат с деветдесет километра в час. Истински ураган. Поразява град след град, засипва пътища с планини от пясък. От НАСА потвърждават, че се насочва към Оман.

Пейнтър примигна.

— НАСА потвърждава? Колко голямо е това…

— Достатъчно голямо, за да се види от космоса. Ще ти пратя сателитна информация.

Пейнтър погледна към дигиталния екран на телефона, който се изпълни от горе на долу. Образът представляваше синоптична карта в реално време на Близкия изток и Арабския полуостров. Детайлите бяха удивителни — крайбрежната линия, сини морета, поръсени с облаци, миниатюрни градове. Голямо разсеяно петно се движеше към Персийския залив. Приличаше на ураган, но над сушата. Огромна червеникавокафява вълна захапваше залива.

— Метеорологичните прогнози предвиждат бурята да се Усили по пътя си на юг. — Докато Макнайт говореше, изображението на екрана се смени с по-ново. Петното на пясъчната буря премина над някакъв крайбрежен град и го заличи временно от картата. — Тук се говори, че това ще е бурята на столетието. Система на високо атмосферно налягане над Арабско море поражда страховити мусонни ветрове, които се придвижват към област с ниско налягане над Празната четвъртина. Пясъчната буря ще удари южните пустини като товарен влак, след това ще бъде подгонена и подхранена от мусоните което ще създаде условия за буря с невиждана сила.

— Исусе!

— Дяволски страшничко ще стане там за известно време.

— Кога да я очакваме?

— Предполага се, че бурята ще стигне до оманската граница в другиден и според досегашните данни се очаква да продължи два до три дни.

— И ще забави експедицията.

— Колкото се може по-малко.

Пейнтър чу заповедта в думите на директора. Вдигна глава и погледна към другата лимузина. Забавяне. На Кара Кенсингтън никак нямаше да й хареса.

18:48

— Успокойте се — призова ги Сафиа.

Бяха се събрали в градината на имението Кенсингтън. Високите варовикови стени с напукана мазилка датираха от шестнайсети век, също като идиличните фрески на катерещи се лози около земни и морски пейзажи. Преди три години фреските бяха реставрирани до първоначалното им великолепие. Сега за пръв път Сафиа виждаше със собствените си очи готовия продукт. Специалисти от Британския музей бяха ръководили реставрацията, а Сафиа бе наблюдавала процеса на работата от Лондон чрез дигитални камери и интернет.

Цифровите снимки не бяха успели да предадат докрай богатството на цветовете. Синият пигмент идваше от натрошени черупки на мекотели, червеният — от пресовани рози, точно като през шестнайсети век.

Сафиа плъзна поглед из градината, където беше играла като дете. Печени червени плочи покриваха алеите между повдигнати лехи с рози, подрязани живи плетове и артистично подредени многогодишни растения. Английска градина, частичка от Британия в центъра на Маскат. Като контраст четири големи финикови палми растяха в ъглите, засенчвайки голяма част от градината.

Спомени се сливаха с настоящето, събудени от уханието на пълзящия жасмин и наситения песъчлив лъх на стария град. Призраци се плъзгаха по сенчестите алеи, оживели образи от миналото.

В средата на градината весело шуртеше традиционен оманийски фонтан с осмоъгълен басейн. Сафиа и Кара обичаха да се плискат в него през особено горещи и прашни дни, навик, който Кариният баща не одобряваше. Сафиа и досега чуваше уж възмутените му викове, ехтящи в стените на градината, когато се върнеше от някое съвещание на управителния съвет и ги свареше излегнати в басейна на фонтана. „Приличате на изхвърлени на плажа тюлени.“ Случваше се обаче да събуе обувките си и да нагази при тях.

Кара мина покрай фонтана, без да го погледне. Горчивината в думите и върна Сафиа към настоящето.

— Първо приключението на Омаха… а сега и проклетото време! Докато успеем да тръгнем, половината арабски свят ще знае за екскурзията ни и няма да имаме минутка спокойствие.

Сафиа я последва, като остави на другите да разтоварят багажа от лимузините. Пейнтър Кроу вече беше съобщил лошите метеорологични новини. Лицето му беше останало спокойно през цялото време. „Направо е срамота, че не можете да си купите хубаво време“, нагло беше завършил той. Изглежда му доставяше удоволствие да дразни Кара. Но след всичките усилия на приятелката и да не допусне двамата американци до експедицията Сафиа едва ли можеше да го вини.