Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Пейнтър преплете пръсти на върха на главата си и тръгна в указаната посока. Трябваше да си върне контрола над ситуацията. Държеше ръцете си така, че да се виждат, и се приближаваше до неопитния пазач. Докато се обръщаше, премести тежестта си върху десния крак. Очите на пазача се отклониха за част от секундата. Предостатъчно. Пейнтър ритна с левия крак и уцели пазача в китката.

Пистолетът се плъзна по пода на коридора.

Пейнтър го грабна в движение от пода и го насочи към зашеметеното трио.

— Сега ще направим нещата по моя начин.

Отчаяна, Сафиа натисна отново аварийната дръжка на вратата към покрива. Тя не се помръдна. Сафиа удари слабовато с юмрук по бравата. После забеляза охранителен контролен панел на стената. Стар панел. Не от електронните скенери, които проверяваха картите им, а с код. Паниката виеше като комар в ухото й.

Всички служители имаха код по подразбиране. Можеше да го сменят когато и както пожелаят. Кодът по подразбиране беше рождената дата на всеки служител. Тя така и не беше променила своя.

Скърцане на подметка привлече вниманието и и тя се обърнана.

Преследвачът тъкмо беше излязъл на долната площадка. Двамата се изгледаха. Стрелецът държеше пистолет в ръка, Обикновен, а не тазер.

С гръб към вратата, Сафиа плъзна пръсти по бутоните на панела и набра слепешком рождената си дата. След всичките години в музея беше свикнала да вкарва данни в счетоводната програма на компютъра си, без да гледа цифрите.

Като приключи, натисна отново аварийната ръчка.

Тя помръдна леко, но не достатъчно. Все още беше заключено.

— Няма изход — каза стрелецът приглушено. — Слез долу или ще те убия.

Притиснала гръб към вратата, Сафиа осъзна грешката си Охранителната система беше актуализирана след двехилядната година. Сега годината не се вкарваше само с две цифри, а с четири. Разтвори с върховно усилие пръстите си и бързо набра осемте цифри — две за деня, две за месеца и четири за годината, в която беше родена.

Стрелецът пристъпи напред и протегна ръката с пистолета.

Сафиа натисна с гръб аварийната ръчка. Вратата се отвори рязко. Студен въздух я обля, когато изскочи с препъване навън и настрани. Куршум рикошира в стоманената врата. Водена от отчаянието, тя засили вратата и я затръшна в лицето на връхлитащия стрелец.

Не изчака да види дали вратата ще се заключи автоматично, а хукна зад ъгъла на изходната покривна конструкция. Нощта беше твърде светла. Къде беше прочутата лондонска мъгла, когато имаше нужда от нея? Трескаво се огледа за убежище.

Малки метални надстройки предлагаха известно прикритие — покрити излази на вентилационни шахти, елинсталация и други подобни. Но всичките бяха изолирани и твърде несигурни. А иначе покривът на Британския музей приличаше на бойници на замък, ограждащи централната зала със стъкления покрив.

Приглушен изстрел прозвуча зад нея. Някаква врата се отвори с трясък.

Преследвачът й беше преодолял препятствието.

Сафиа хукна към най-близкото прикритие. Ниска стена обикаляше централната зала, очертавайки ръбовете на покрива от стъкло и стомана. Тя прескочи парапета и се сви зад него.

Краката и бяха върху металния ръб на огромния покрив. Нататък той се простираше в стъклена равнина, разчертана на отделни триъгълни платна. Няколко липсваха, счупени от снощния взрив, дупките бяха временно затворени с листа от пластмаса. Здравите триъгълни стъкла грееха като огледала под светлината на звездите и сочеха към центъра, където лъскавият меден купол на читалнята се издигаше в средата на залата като остров в море от армирано стъкло.

Сафиа остана клекнала с пълното съзнание, че изобщо не е успяла да се скрие.

Ако стрелецът се сетеше да погледне зад ниската стена, тя нямаше къде да избяга.

Стъпки изхрущяха по настлания с чакъл покрив. Направиха няколко кръга, спряха за кратко, после пак продължиха. Все някога щяха да се насочат и към нея.

Сафиа нямаше избор. Запълзя по покрива, придвижваше се като рак по стъклените пана и се молеше да издържат тежестта й. Тринайсетметрово падане върху твърдия мрамор отдолу би било точно толкова смъртоносно, колкото и куршум в главата.

Само да успее да стигне до островния купол на Читалнята и да се скрие зад него…

Едно от паната се пропука под коляното й като тънък лед. Сигурно е пострадало при взрива. Тя се претърколи встрани миг преди то да хлътне под тежестта й и да се изхлузи от стоманената си рамка. Силен звън проехтя отдолу, когато стъклото се удари в мрамора.