Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— И ако не намерим този основен залеж антиматерия, ще се простим с всички шансове да открием новия източник на енергия.

— Или нещо още по-лошо. — Корал плъзна поглед по обгорената черупка на галерията. — Това тук може да се повтори в далеч по-голям мащаб.

Пейнтър си даде време да проумее тази отрезвителна мисъл.

В натегнатото мълчание провлачени стъпки отекнаха откъм близкото стълбище. Той се обърна. Нечий глас достигна до тях, думите не се разбираха, но той позна гласа на доктор Ал Мааз.

Незнайно по каква причина кожата му настръхна. Защо се връщаше кураторката?

До слуха му достигна по-силен глас, думите — изречени заповедно, говорещият — непознат.

— Заведи ни в твоя кабинет.

Нещо ставаше. Той си спомни какво се беше случило с двамата офицери от изследователския отдел — бяха ги застреляли в главите, като при екзекуция, в собствената им хотелска стая. Завъртя се на пета към Корал. Очите й бяха присвити.

— Оръжия? — прошепна той.

Не им беше останало време да си извадят разрешително за огнестрелно оръжие — това открай време представляваше проблем заради строгите закони за притежаване на оръжия в Британия. Корал се наведе и нави подгъва на панталона си да му покаже нож в кания, закрепена на глезена й. Той не знаеше за този нож. Бяха пътували с пътническа класа, за да не компрометират прикритието си. Сигурно беше мушнала оръжието в проверения си багаж, после го е прикрепила при глезена си в тоалетната на Хийтроу.

Корал изтегли петнадесетсантиметровия кинжал, титан и стомана, немско производство, ако се съдеше по вида му. Подаде му го.

— Задръж го — каза той и грабна лопата с дълга дръжка от една купчина инструменти наблизо, останала след екипите по разчистването.

Стъпки се приближаваха към площадката на стълбището. Можеше да са просто хора от охраната на музея, но не смяташе да поема никакви рискове.

Пейнтър обясни на Корал какъв е планът му с поредица от знаци, после изключи близката лампа, потопявайки в мрак входа към галерията. Двамата застанаха на позиция от двете страни на входа към взривеното крило. Пейнтър пое поста, който беше по-близо до стълбището, зад купчина дървени палети. Виждаше сравнително добре през процепите, а самият той оставаше в сянка. От другата страна на входа Корал клечеше зад три мраморни колони.

Пейнтър бавно вдигна ръка. „По мой сигнал.“ От скривалището си той наблюдаваше входа, без да мига. Не се наложи да чака дълго. Тъмна фигура се Приплъзна бързо през него и зае позиция отстрани на излаза на стълбището. Мъжът беше с маска и с карабина на рамото.

Определено не беше от охраната на музея.

Но колко бяха другите?

Появи се втора фигура, облечена и въоръжена по същия начин. Претърсиха коридора. Чуваше се само шумът на вентилаторите. Между тях се появи трета маскирана фигура. Този мъж стискаше Сафиа ал Мааз за лакътя с притиснат в ребрата й пистолет.

Сълзи се стичаха по бледото лице на Сафиа. Трепереше неистово, докато мъжът я буташе напред. Задъхваше се, сякаш не й достигаше въздух.

— Във… в сейфа в кабинета ми е. — Посочи със свободната си ръка надолу по коридора.

Мъжът, който я държеше, кимна на другите двама да продължат натам.

Пейнтър се плъзна бавно назад, улови погледа на партньорката си и й даде команда със знаци. Тя кимна и с лекота смени позицията си.

В коридора Сафиа насочи поглед към входа за галерия Кенсингтън. Знаеше, че двамата американци още са там. Дали нямаше неволно да каже или да направи нещо, което да ги издаде?

Стъпките й се забавиха и гласът й се надигна рязко:

— Моля ви… не ме убивайте! Мъжът я бутна грубо напред.

— Тогава прави каквото ти казваме.

Тя се спъна и залитна, но успя да се задържи на крака, Очите й отново се плъзнаха напред към входа на галерията, Пейнтър осъзна, че уплашеният й вик е бил опит да ги предупреди да се скрият.

Уважението му към доктор Ал Мааз сериозно нарасна.

Двамата маскирани стрелци се плъзнаха напред, подминавайки скривалището на Пейнтър. Оръжията им описаха дъга, покривайки взривената галерия. Като не откриха нищо, продължиха по коридора.

На два метра зад тях третият мъж влачеше Сафиа Ал Мааз. Тя огледа галерията на минаване. Пейнтър забеляза облекчението й, като видя, че най-близките до входа помещения са празни.

Когато двамата подминаха позицията му, Пейнтър даде знак на партньорката си.

„Давай!“ Корал изскочи иззад колоните — изтъркаляни и оставени полегнали в коридора — и се придвижи между двамата мъже напред и третия, който държеше Сафиа.