Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Улавям необичайно силни показания тук — извика неговата партньорка. Гласът й беше сто процента делови.

Пейнтър отиде при нея. Корал Новак беше отскоро в Сигма, бяха я прехвърлили от ЦРУ само преди три години. Въпреки това за краткия период от назначаването й тя беше успяла да защити докторска степен по ядрена физика и имаше черен колан в шест дисциплини бойни изкуства. Коефициентът й на интелигентност не се побираше в скалата и имаше почти енциклопедични познания в широк обхват от научни и всякакви сфери.

Той беше чувал за Новак, разбира се, дори се бяха срещали на едно районно съвещание, но сега бяха разполагали само с времето на краткия полет от Вашингтон до Лондон, за да се опознаят по-добре. Крайно недостатъчно за двама резервирани по природа индивиди, за да положат основите на връзка, надскачаща строго професионалните отношения. Несъзнателно я сравняваше с Касандра, което само засилваше присъщата му сдържаност. Подобията между двете жени гъделичкаха подозрителността му, а съвсем нелогично — малкото различия го караха да се съмнява в компетентността на новата си партньорка. Пълна безсмислица. И той го знаеше.

Само времето щеше да покаже.

Когато застана до нея, тя насочи приемащия прът на устройството си към стопените останки от една бронзова урна.

— По-добре и вие да потвърдите показанията, които отчитам, командире. При мен сигнатурата е в червения обхват.

Пейнтър го потвърди със собствения си скенер.

— Направо пари.

Корал се отпусна на едно коляно. С тънки оловни ръкавици тя завъртя внимателно урната и я огледа. Нещо издрънча вътре. Тя вдигна поглед към Пейнтър.

Той й кимна да продължи. Корал пъхна ръка в отвора на урната, задържа я за миг там, после извади малко парче камък. Обърна го в защитената си от ръкавицата длан. Едната му страна беше почерняла от експлозията. Другата беше червена, с метален блясък. Не беше камък… а желязо.

— Парче от метеорита — каза Корал. Протегна го към Пейнтър да го сканира. Скенерът потвърди, че именно то е източникът на високите показания. — А вижте и моите допълнителни изследвания. Освен 2 — бозони и глуони на гамовия фон, което е нормално при анихилация на антиматерия, тази проба излъчва и много ниски нива на алфа и бета радиация.

Пейнтър се намръщи. Не беше много добър по физика. Корал премести пробата в специален оловен съд за образци.

— Същият радиационен модел се открива при ураниев разпад.

— Уран? Като онзи, който използват в атомните централи. Тя кимна.

— Непречистен. Сигурно няколко атома са попаднали в метеоритното желязо. — Тя продължи да разглежда показанията на екрана си. Дълбока линия пресече челото й, което си беше драматична реакция за една толкова сдържана жена — Какво има? — попита той.

Тя продължи да натиска разни бутони на скенера си. — Докато летяхме насам, прегледах резултатите от изследванията на АИОП. Нещо не ми харесваше в теориите им за стабилизирана форма на антиматерия, уловена в метеора.

— Смяташ, че е невъзможно?

Определено беше невероятно. Антиматерията винаги и незабавно се самоунищожава при контакт с каквато и да било форма на материя, дори с кислород във въздуха. Как би могла да съществува тук в естествено състояние?

Тя сви рамене, без да вдига поглед.

— Дори да приемем такава теория, веднага изниква въпросът защо антиматерията се е взривила точно в този момент. Защо точно тази гръмотевична буря е задействала експлозията? Най-обикновено съвпадение? Или е имало нещо повече?

— Ти как мислиш? Тя посочи скенера си.

— Ураниев разпад. Той е като часовник. Освобождава енергията си по строго определен, предсказуем начин, в продължение на хилядолетия. Може би някакъв критичен радиационен праг от урана е причинил дестабилизиране на антиматерията. Именно тази нестабилност е позволила шокът от електрическия разряд да отключи реакцията.

— Нещо като таймер на бомба.

— Ядрен таймер. Включен преди хилядолетия. Сериозен повод за тревога.

Челото на Корал оставаше смръщено. Още нещо я тревожеше.

— Какво друго? — попита той.

Тя се отпусна назад на пети и за пръв път го погледна в очите.

— Ако има и друг източник на тази антиматерия — някакъв основен източник, залеж, възможно е той също да е в процес на дестабилизация. Ако въобще се надяваме да го намерим, трябва да бързаме. Възможно е точно такъв атомен таймер да отброява последните деления.

Пейнтър погледна към оловния съд за образци.