Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Сафиа се намръщи.

— За какви таланти споменаваш непрекъснато? Лу’лу въздъхна.

— Ще ти кажа, защото си една от нас. Ти беше подложена на тест и се установи, че носиш следа от благословията на Убар.

— Подложили сте я на тест? — попита Кара, като хвърли поглед към Сафиа.

Лу’лу кимна.

— На даден етап ние подлагаме на тест всички деца със смесена кръв, които се раждат в клана ни. Алмааз не беше първата, напуснала Рахим, за да легне с мъж и да загърби наследството си заради любов. И други такива деца са се раждали. Много малко от тях имат таланта. — Тя допря ръка до лакътя на Сафиа. — Когато научихме за чудодейното ти оцеляване при терористичното нападение в Тел Авив, решихме, че е възможно кръвта ти да носи някаква сила.

Сафиа се препъна при споменаването на бомбата. Спомняме си статиите във вестниците, които бяха разгласили „чудодейното“ и оцеляване.

— Но ти напусна страната преди да успеем да те подложим на тест и повече не се върна. И ние решихме, че сме те загубили. После чухме за откриването на ключа. В Англия. В музей, където ти работиш. Нямаше начин това да не е знак! — Жар се промъкна в гласа на жената, жар, изпълнена с много надежда. — Когато се върна тук, ние те потърсихме. — Лу’лу плъзна поглед напред по тунела и сниши глас. — Първо се опитахме да стигнем до годеника ти. Да го използваме, за да дойдеш при нас.

Кара ахна.

— Значи вие сте се опитали да го отвлечете.

— И той не е лишен от таланти — призна старицата с крива усмивка. — Разбирам защо си му дала сърцето си.

Сафиа се смути.

— След като не успяхте да го отвлечете, какво направихте?

— Когато стана ясно, че ти няма да дойдеш при нас, решихме ние да отидем при теб. Подложихме те на тест по стария начин. — Тя погледна към Сафиа. — Със змията.

Сафиа спря на място, връхлетяна от спомена за случката в банята в имението на Кара.

— Пратили сте ми килимната змия?

Лу’лу спря заедно с Кара. Няколко от жените ги подминаха.

— Тези простички същества разпознават хората с дарба, благословените от Убар. Такава жена те няма да наранят, а Ще открият покой близо до нея.

Сафиа и сега сякаш усети навитата на голите й гърди змия, все едно се припичаше на камък, изпълнена с доволство. После прислужницата беше влязла в банята и писъкът и беше разбудил агресивността на змията.

— Можеше да убиете някого!

Лу’лу им даде знак да тръгнат напред.

— Глупости! Ние не сме глупави. Не се придържаме към старите традиции в това отношение. Бяхме извадили зъбите на змията. Никой не е бил заплашен.

Сафиа продължи надолу по тунела, твърде смаяна, за да каже нещо.

При Кара обаче нещата не стояха така.

— Какви всички тези приказки за някакъв талант? Какво е трябвало да усети змията в Сафиа?

— Онези, които носят благословията на Убар, притежават способността да налагат волята си на други умове. Дивите животни са особено податливи, прекланят се пред нашите желания и изпълняват заповедите ни. Колкото по-просто е устроено животното, толкова по-лесно е да го контролираш. Елате да видите.

Лу’лу пристъпи към стената, където малка дупка се отваряше в песъчливия под. Тя отвори ръце. Леко жужене се разнесе из главата на Сафиа. От дупката се показа малка полевка, сляпа, мустачетата и мърдаха. Животинчето се покатери, послушно като малко коте, в дланта на ходжата. Лу’лу я погали с един пръст, после я пусна. Полевката се стрелна към дупката си, явно крайно изненадана, че е излязла оттам.

— На такива простички същества е лесно да се въздейства. — Лу’лу кимна към Кара и продължи надолу по тунела. — Също както и на умовете, отслабени от пристрастеност.

Кара отклони поглед.

— Върху будния ум на хората обаче може да упражним само минимален контрол. В най-добрия случай успяваме да забулим и притъпим възприятията им, когато са близо до нас. Да скрием присъствието си за кратко време… и то само на собственото си тяло. Дори дрехите е трудно да направим невидими. Най-добре е да го правиш гола и в сенките.

Кара и Сафиа се спогледаха изумени. Изглежда жените владееха някаква форма на телепатия, изкривяване на чуждия ум.

Лу’лу нагласи наметалото си.

— Разбира се, талантът може да се използва и върху самата теб, концентрация на волята, насочена навътре. Това е най-голямата ни благословия, която подсигурява връзката ни с царица Биликис, първата и последната от нас.

Сафиа си спомни легендите за Савската царица, истории, които се разказваха из целия арабски свят, Етиопия и Израел. Много от тях включваха колоритни преувеличения — вълшебни килимчета, говорещи птици, дори телепортиране. А за най-важния мъж в живота й, цар Соломон, се говореше, че можел да говори с животните, същото, което ходжата твърдеше сега. Сафиа си спомни леопарда, който беше нападнал Джон Кейн. Можеха ли тези жени наистина да контролират такива опасни животни? И дали подобен талант не е бил изворът на всичките странни истории за Савската царица?