Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Трябва да има нещо, което всички са пропуснали — настоя Пейнтър. — Всички смятаха, че двете гробници — в Салала и тук — отдавна са били проучени подробно, но ето че само за няколко дни бяха направени нови открития.

— Открития, направени от Сафиа — горчиво рече Омаха. Никой не каза нищо.

Пейнтър се замисли върху думите на Омаха. И бавно проумя.

— Тя ще отиде там. Омаха се обърна към него. — За какво говориш?

— Сафиа. Излъгала е Касандра, за да й попречи да стигне До Убар. Но също като нас и тя знае накъде сочат уликите. — Към Шисур. Към старите руини.

— Именно.

Омаха се намръщи.

— Но както вече казахме, там няма нищо.

— И както самият ти каза, Сафиа е открила улики там където никой не ги е открил досега. Ще реши, че може да направи същото в Убар. Ще отиде там дори само за да опази мястото и каквото има в него от ръцете на Касандра.

Омаха пое дълбоко дъх.

— Прав си.

— Ако и позволят да отиде — обади се Корал отстрани. — Не забравяйте жената, която я е отвела. Онази с леопардите.

Отговори й Барак с известно смущение в гласа.

— Чувал съм легенди за такива жени около лагерните огньове в пустинята. Разказват ги сред всички племена от пясъците. Легенди за воините на пустинята. Смятат ги по-скоро за джинове, отколкото за хора от плът и кръв. Могат да говорят с животните. И изчезват по своя воля.

— И аз съм чувал нещо подобно — каза Омаха.

— Наистина имаше нещо странно в онази жена — съгласи се Пейнтър. — И мисля, че не за пръв път се сблъскваме с нея.

— Какво имаш предвид? Пейнтър кимна към Омаха.

— Вашите похитители. В Маскат. Видял си жена на пазара, нали?

— И какво? Смяташ, че е същата жена? Пейнтър сви рамене.

— Или друга от същата група. По всичко личи, че има и трета заинтересувана страна в цялата тази история. Сигурен съм. Не знам дали са жените воини на Барак или просто някоя група, която търси лесна печалба. Във всеки случай не са отвели Сафиа без причина. В интерес на истината, възможно е да са се опитали да отвлекат теб, Омаха, заради връзката ти със Сафиа. За да те използват като лост.

— Лост за какво?

— За да накарат Сафиа да им помогне. Забелязах и сребристия куфар, завързан за гърба на камилата. Защо ще взимат артефакта, ако не им трябва? Всичко продължава да сочи към Убар.

Омаха размисли над думите му, като кимаше с глава.

— Тогава и ние ще отидем там. След като онази кучка е отишла да търси зелен хайвер, ние ще отидем там и ще чакаме Сафиа да се появи.

— И междувременно ще претърсим мястото — добави Корал. Кимна към натрупаната екипировка. — Има радар за дълбоко проникване, с който може да се погледне под пясъка. Имаме и кутия с гранати, допълнителни пушки, а това не знам какво е.

Тя вдигна едно оръжие, което приличаше на пушка с разширено в края дуло. Ако се съдеше по блясъка в очите й, нямаше търпение да го изпробва.

Всички се обърнаха към Пейнтър, сякаш чакаха съгласието му.

— Разбира се, че отиваме — каза той. Омаха го тупна по рамото.

— Най-после да сме съгласни за нещо.

01:55

Сафиа прегърна Кара.

— Ти пък какво правиш тук?

— И аз не знам. — Кара трепереше в прегръдките й. Кожата и беше лепкава, влажна.

— А другите? Пейнтър го видях… А Омаха, брат му?

— Доколкото знам, всички са добре. Но аз бях далеч от престрелката.

Сафиа почувства, че трябва да седне, краката и бяха омекнали, коленете и се подгъваха. Пещерата се мержелееше пред погледа й. Ромоленето на водопада през дупката в тавана звучеше като сребърни звънчета. Светлината откъм петте огъня заслепяваше очите й.

Тя се отпусна върху намачкаш одеяло до единия огън. Не Усещаше топлината на пламъците.

Кара седна до нея.

— Рамото ти! Ти кървиш.

Простреляха ме. Не беше сигурна дали го каза на глас или само си го помисли.

Приближиха се три жени, носеха нещо. Леген с гореща вода, над която се вдигаше пара, сгънати кърпи, покрит мангал и колкото и да не беше на място — кутия с червения кръст на аптечка за спешна помощ. Възрастна жена — не онази, която я беше довела тук — ги следваше, подпирайки се на дълъг бастун, който отразяваше пламъците на огньовете. Беше много стара, с прегърбени рамене, косата й — бяла но спретнато прибрана на плитки над ушите. Носеше рубинени обеци, които наподобяваха татуираната сълза на лицето й.

— Легни, дъще — каза старицата на английски. — Дай да ти видим раните.

Сафиа нямаше сили да се съпротивлява, но Кара беше надвиснала над нея като майка пазителка. Не и оставаше друго, освен да се надява приятелката и да я защити, ако се наложи.