Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Сафиа влезе с препъване, внезапно почувствала товара от изтощение, гореща кръв се стичаше по едната и ръка, тялото й трепереше.

Жена се изправи край един от огньовете.

— Сафиа?

Тя присви очи да фокусира жената. Не беше облечена като другите. Сафиа не можеше да си обясни присъствието и тук.

— Кара?

01:02

Въздушна база „Тумрайт“, Оман

Касандра се наведе над картографската маса в офиса на капитана. Върху сателитна карта на района тя беше пресъздала картата на кураторката. Със син маркер беше начертала линия от гробницата в Салала до онази в планината, а с червен маркер беше прокарала линия от гроба на Йов към откритата пустиня. Беше оградила с червено крайната им цел, местонахождението на изгубения град.

Въздушната база „Тумрайт“ се намираше само на трийсет мили оттам.

— Колко бързо можете да ми осигурите необходимите запаси? — попита тя.

Младият капитан облиза устните си. Той ръководеше снабдителното депо на Харвест Фолкънс, източника на припаси и бойни материали за военновъздушните сили на САЩ, подсигуряващ базите и войските им в целия тукашен регион. Държеше голям бележник на твърда подложка и отмяташе отделните точки.

— Палатките, заслоните, оборудването, порционите, горивото, водата, медицинските материали и генераторите вече се товарят в транспортни хеликоптери. Ще бъдат доставени на място в седем сутринта според инструкциите.

Тя кимна.

Мъжът продължаваше да се мръщи, загледан в мястото, където трябваше да достави припасите.

— Това е в средата на пустинята. Бегълци се стичат непрекъснато във въздушната база. Не виждам как осигуряването на лагер там ще помогне.

Порив на вятъра издрънча в гофрираната ламарина по покрива на сградата.

— Получихте заповеди, капитан Гарисън.

— Да, сър.

Но в очите му продължаваше да се чете объркване, особено когато погледна през прозореца към стотината мъже, приседнали върху раниците си, повечето заети да проверяват оръжията си, облечени в камуфлажни пясъчни униформи без означения за принадлежност.

Касандра го остави на съмненията му и тръгна към вратата. Капитанът беше получил своите заповеди, предадени по командната верига от Вашингтон. Наредено му беше да и съдейства в материалното обезпечаване на отряда. Гилдията беше подсигурила легендата за прикритието. Отрядът на Касандра беше издирвателна и спасителна единица, пратена да помогне на бегълците, които се изтегляха пред настъпващата пясъчна буря, и да участва в евентуални спасителни операции по време на самата буря. Разполагаха с пет високопроходими камиона с огромни гуми за пясък, с един осемнайсеттонен високоскоростен пясъчен трактор M4, два транспортьора и шест от едноместните хеликоптерни шейни, всяка прикрепена към камион с открита каросерия.

На излизане от командната сграда на Харвест Фолкънс Касандра погледна часовника си. Очакваше се пясъчната буря да се стовари върху региона след осем часа. Получаваха се сведения за ветрове със скорост сто и трийсет километра в час. Ветровете тук, където планините се срещаха с пустинята, вече набираха сила.

А те щяха да се отправят право към ядрото на бурята. Нямаха избор. Беше се получило съобщение от командването на Гилдията, което намекваше, че е възможно източникът на антиматерия да е в процес на дестабилизация и може да се самоунищожи преди да бъде открит. Това не биваше да става. Времевото разписание беше съкратено.

Касандра огледа тъмните писти. Един тромав британски VC10 се приземи в далечината, осветен от лампите, очертаващи пистата. Гилдията беше организирала превоза на войниците и допълнителното оборудване предния ден. Министъра се беше свързал лично с нея след снощната престрелка. Дяволски късмет беше, че бе узнала местоположението на изгубения град преди да изгуби Сафиа. При откритие от такова значение Министъра не я беше порицал твърде остро за представянето й.

Тя обаче не беше доволна от себе си.

Представи си как Пейнтър клечи на пътечката между Руините на молитвената стая и гробницата. Острият му поглед, бръчиците на концентрация, как се движеше толкова бързо, завъртане на един крак, изваждане на пистолета. По-добре да го беше застреляла в гърба, когато имаше тази възможност. Рискуваше да уцели Сафиа, но тя и без това вече беше загубена за нея. Но не стреля. Дори когато Пейнтър се беше завъртял към нея, тя се беше забавила с част от секундата и се бе оттеглила, вместо да нападне.