Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Жената не каза нищо. Посочи със свободната си ръка.

Слаба светлина като от огън пронизваше през дебелите като въжета лиани. Някой идваше, вдигнал високо факел или лампа.

На Сафиа изведнъж й се прииска да избяга, но тялото й беше твърде слабо, за да се подчини на волята й.

Ръката около рамото и се сви, сякаш жената беше прочела мислите й, но Сафиа остана с впечатление, че жестът не е имал за цел да я задържи в пленничество, а просто да й вдъхне увереност.

След малко очите и се нагодиха към мрака достатъчно, за да види, че гъстата гора пред нея крие неравна скална стена от пясъчник, обрасла с лози, пълзящи растения и малки храсти. Светлината идваше от вътрешността на тунел в лицето на скалата. Такива пещери и проходи имаше из цялата дофарска планина — прокопаваха ги мусонните дъждове, които се просмукваха през пясъчника.

Когато светлината наближи входа на тунела, Сафиа различи три фигури — стара жена, дете на около дванайсет години и още една млада жена, която можеше да бъде близначка на нейната спасителка. Всичките бяха облечени еднакво — в пустинни наметала с отметнати качулки.

Освен това всички имаха еднаква украса — рубинена татуировка под външния ъгъл на лявото око. Сълза.

Дори и детето, което носеше газена лампа.

— Онази, която беше загубена… — пропя жената до Сафиа. — … си дойде у дома — каза възрастната и се опря на една тояга. Косата и беше сива и вързана на плитка, но лицето й, макар и набраздено от бръчки, излъчваше жизненост.

Сафиа откри, че и е трудно да срещне тези очи, но и невъзможно да отклони поглед.

— Добре си дошла — каза старицата на английски и пристъпи встрани.

Първата жена помогна на Сафиа да мине през входа на пещерата. След това детето поведе, вдигнало високо лампата. Възрастната вървеше зад тях, потропвайки с бастуна си, а третата жена излезе от тунела и отиде при клекналата камила.

Водеха Сафиа напред.

В продължение на няколко крачки никой не каза нищо.

Сафиа, настръхнала от въпроси, не можеше да мълчи повече.

— Кои сте вие? Какво искате от мен? — Гласът й прозвуча капризно дори в собствените и уши.

— Мир теб — прошепна зад нея старицата. — В безопасност си. Засега, добави наум Сафиа. Беше забелязала дългия кинжал в колана на жената, която беше останала при камилата.

— Всички отговори ще ти бъдат дадени от нашата ходжа.

Сафиа се стресна. Ходжата беше племенен шаман, задължително жена. Ходжите бяха пазители на знанието, изцелителки, оракули. Кои са тези хора? Докато вървеше напред, усети полъх на жасмин във въздуха. Уханието я успокои, напомняше и за дома, за майка й, за безопасност.

Болката в раненото рамо обаче я държеше нащрек. Кръвта беше пробила през превръзката и се стичаше по ръката й.

Чу шум от стъпки зад себе си. Погледна през рамо. Третата жена ги беше настигнала. Носеше две неща от товара на камилата. В едната си ръка носеше сребристия куфар, вече поочукан, в който се намираше желязното сърце, а на рамото й лежеше желязното копие с бюста на Савската царица.

Бяха откраднали двата артефакта от Касандра.

Сърцето на Сафиа заби по-силно, полезрението й се сви.

Крадци ли бяха? Спасена ли беше, или отново отвлечена?

Тунелът се протягаше дълбоко в планинските недра. Бяха подминали странични тунели и пещери, отклоняващи се под различен ъгъл. Бързо изгуби чувство за ориентация. Къде я водеха?

Най-накрая въздухът стана като че ли по-свеж, по-наситен с кислород, уханието на жасмина — по-силно. Проходът напред просветля. Вятър подухна откъм гърлото на тунела.

Завиха зад един ъгъл и тунелът се отвори в голяма пещера.

Сафиа пристъпи вътре.

Не, не беше пещера, а огромен купол на амфитеатър. Високо горе на тавана имаше малък отвор към небето. Вода течеше през отвора и се спускаше в дълъг клокочещ водопад към малко езеро отдолу. Пет малки лагерни огъня горяха покрай езерото като върхове на звезда и осветяваха цъфтящите лози, които покриваха стените и висяха на дълги преплетени кичури от тавана, някои стигаха чак до пода.

Този тип геоложки образувания й бяха познати. Една от безбройните понорни ями в района. Някои от най-дълбоките се намираха в Оман.

Сафиа зяпна.

Из пещерата се движеха или седяха и други хора с наметала. Трийсетина. Лица се обърнаха към нея, когато групичката им влезе. Осветеното помещение и напомни за пещерата от приказката за Али Баба.

Само дето тук всичките четиридесет разбойници бяха жени.

На всякаква възраст.