Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Бяха само шестима — той и Корал, Омаха и Дани, Барак и Клей. Участта на капитан Ал Хафи и Шариф оставаше неизвестна, навярно се бяха пръснали заедно с мъжете от Бай Катир. Можеха само да се надяват, че са добре.

След три часа шофиране бяха спрели да починат, да се прегрупират и да решат какво ще правят по-нататък. Единственото им направление бяха линиите, начертани върху картата.

Омаха се изправи и изви гръб назад, при което костите му изпукаха силно.

— Изиграла е онази кучка.

Пейнтър остави планинската долина на тишината и мрака и тръгна към другите.

— За какво говориш?

Омаха му махна да се приближи.

— Ела да видиш.

Пейнтър застана до него. Ако не друго, поне войнствените намерения на Омаха бяха отслабнали. Докато пътуваха, Пейнтър им беше разказал за леопардите, за престрелката, за намесата на странната жена. Омаха изглежда се беше утешил с мисълта, че стига Сафиа да е далеч от Касандра, всичко друго може да се смята за успех.

Омаха посочи към картата.

— Виж тези линии. Синята очевидно води от гробницата в Салала до тази на Йов тук, в планината. Сафиа явно е открила нещо в първата гробница, което я е довело до втората.

Пейнтър кимна.

— Добре, а червената линия какво означава?

— Че Сафиа е открила нещо и в гробницата на Йов.

— Металния прът с бюста?

— Сигурно. Вече няма значение. Виж тук. Отбелязала е кръгче по протежение на линията. Навътре в пустинята. Все едно там трябва да отидат.

— Местоположението на Убар. — Пейнтър усети стомахът му да се свива, натежал от лоши предчувствия. Ако Касандра вече знаеше къде се намира…

— Не, не е там — каза Дани. Омаха кимна.

— Измерих го. Кръгчето отстои на шейсет и девет мили от гробницата на Йов по червената линия.

Пейнтър им беше разказал как високият мъж бе извикал числото шейсет и девет, след като беше премерил нещо на пръта.

— Същото число, което чух — каза Пейнтър.

— Само че са го нанесли в мили — каза Омаха. — Наши мили.

— Е, и?

Омаха го погледна учудено, сякаш отговорът беше очевиден.

— Ако артефактът, който са открили в гробницата на Йов е от същото време като желязното сърце, което изглежда логично, то значи говорим за двестата година преди Христа или там някъде.

— Добре — каза Пейнтър, приемайки изложения факт.

— Така е.

— По онова време обаче милите били определени от римляните. Една миля била равна на пет хиляди римски стъпки. А една римска стъпка е равна само на единайсет инча и половина или около двайсет и девет сантиметра. Сафиа със сигурност знае това! Оставила е Касандра да си мисли, че става въпрос за съвременните мили. Пратила е кучката за зелен хайвер!

— Тогава какво е истинското разстояние? — попита Пейнтър и се премести по-близо до картата.

До него Омаха дъвчеше крайчеца на палеца си и явно пресмяташе наум. След малко каза:

— Шейсет и девет римски мили се равняват на малко повече от шейсет и три съвременни мили.

— Прав е — каза Корал. Тя също го беше изчислила.

— Значи Сафиа е пратила Касандра на шест мили отвъд истинското място. — Пейнтър се намръщи. — Това не е много далеч.

— В пустинята — възрази Омаха — шест мили са колкото шестстотин.

Пейнтър не искаше да залива със студен душ въодушевлението на Омаха и гордостта му от изобретателността на Сафиа, но знаеше, че подвеждането няма да задържи дълго Касандра в заблуда. Веднага щом откриеше, че на посоченото място няма нищо, щеше да потърси професионален съвет. Все някой щеше да разреши загадката. По преценка на Пейнтър уловката на Сафиа щеше да им спечели един или най-много два дни.

— И къде на картата е истинското място? — попита той.

Омаха сведе глава развълнуван.

— Ами да видим. — И бързо се зае с новите пресмятания. Челото му се свъси. — Няма смисъл. — Забоде една карфица върху картата.

Пейнтър се наведе и прочете името под карфицата.

— Шисур.

Омаха поклати глава.

— През цялото време сме търсили зелен хайвер.

— Какво искаш да кажеш?

Омаха продължи да се мръщи на картата, сякаш тя беше виновна.

Дани отговори вместо него:

— Шисур е мястото, където през 1992 са били открити старите руини на Убар от Никълъс Клап и още неколцина други. — Дани погледна към Пейнтър. — Там няма нищо. Всичките ни усилия ни водят към място, което вече е било открито и отметнато като безинтересно.

Пейнтър не можеше да приеме това.

— Все трябва да има нещо.

Омаха стовари юмрук върху картата.

— Самият аз съм бил там. Задънена улица, ето какво е. Всичките тези опасности и кръвопролитие… за нищо!