Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Хвърли оръжието!

Пейнтър нямаше избор. Ако откажеше, онзи щеше да го застреля на място. Пистолетът падна от пръстите му.

Нов глас извика остро зад него, откъм началото на пътечката. Касандра.

— Просто го застреляй.

20:40

Омаха клечеше до Корал и я чакаше да обискира тялото, проснато на земята. Барак ги прикриваше с пушката си. Намираха се в края на паркинга и чакаха подходящ момент да притичат през откритото пространство.

Стиснал своя „Пустинен орел“, Омаха се мъчеше да успокои сърцето си, което напираше да изскочи от гърдите му. Сякаш не можеше да поеме достатъчно кислород. Преди минута беше чул пистолетни изстрели откъм вътрешността на комплекса.

Сафиа…

Паркингът отпред още беше осветен от локвите горящ бензин. Два хеликоптера кръжаха отгоре, прожекторите им кръстосваха земята в смъртоносни шарки. Противниковите страни изчакваха. Само от време на време по някой картечен откос разкъсваше тишината.

— Да тръгваме — каза Корал и стана, все още в сянката на едно диворасло смокиново дърво. Очите й следяха втората двойка хеликоптери, стрелкащи се над главите им. — Готови за бегом.

Омаха се намръщи — беше видял в ръцете й гранатата, която беше взела от мъртвия пазач.

Тя издърпа халката и пристъпи на открито, вниманието й бе насочено изцяло към небето. Изви ръка назад, прехвърляйки тежестта си върху единия крак. Застина за миг.

— Какво правиш? — попита Омаха.

— Физика — отговори тя. — Анализ на вектора, подходящия момент, ъгъла на изкачване. — Метна гранатата с камшичен удар на цялото си тяло.

Омаха веднага я загуби от поглед в тъмнината.

— Бягайте! — Корал хукна напред, възползвайки се от инерцията на хвърлянето.

Преди Омаха да е помръднал, гранатата избухна над главата му с ослепителна светлина и огря корема на единия хеликоптер. Прожекторите му се завъртяха диво, когато взривната вълна го удари. Шрапнели разкъсаха търбуха му. Един удари резервоара и хеликоптерът избухна в огнена топка.

— Тичайте! — отново извика Корал. Барак вече тичаше по петите й.

Омаха хукна. Отломки валяха вдясно от тях. Парче от витло се удари с трясък в земята. После горящият корпус се срина върху редицата дървета в края на гората и блъвна към небето последен залп от огън и черен дим.

Омаха продължаваше да тича през паркинга. Другите хеликоптери се бяха пръснали като ято подплашени гарги.

Корал стигна до самотния джип и скочи на шофьорското място. Барак отвори със замах задната врата, оставяйки мястото отпред за Омаха.

Докато Омаха посягаше към дръжката на вратата, двигателят на джипа изрева. Тъкмо успя да я отвори, когато Корал включи на скорост и натисна педала за газта. Ръката му едва не излезе от рамото. Затича и в последния миг успя да скочи вътре.

Корал нямаше време да чака изоставащите.

Срина се на седалката, тъкмо когато прозвуча изстрел от пушка.

Омаха се наведе, но изстрелът не беше даден от врага.

Барак беше прострелял прозорчето на тавана. Разчисти с лакът останките от напуканото стъкло, после мушна тялото си през отвора заедно с пушката. Моментално започна да стреля, докато Корал се бореше да върти гумите в калта.

Джипът поднесе на острия завой към отворената порта в оградната стена на комплекса. Гумите забоксуваха. Машината се мъчеше да се отскубне от калта.

Друг хеликоптер се появи в полезрението им, приближаваше под остър ъгъл. Автоматичен огън просветна откъм носа му, трещеше и прекопаваше диря към затъналото в калта возило. Щеше да ги пререже през средата.

Корал стисна лоста, включи на задна и даде газ. Джипът захапа отново по-твърда почва и отскочи назад миг преди гилотината от куршуми да мине само на сантиметри от предната му броня.

Втори хеликоптер се снижи към тях.

Барак откри огън към небето. Прожекторът се пръсна, но самият хеликоптер продължи неумолимо.

Все още на задна, Корал завъртя волана. Колата занесе в калта.

— Омаха, вляво!

Докато Барак беше зает с хеликоптера, един от пазачите беше решил да се възползва от възможността. Изправи се с пушка на рамото. Омаха се отпусна назад в седалката си. Джипът се завъртя лице в лице с мъжа. Лишен от избор, Омаха стреля през предното стъкло. И още два пъти. Бронираното стъкло удържа, но се напука като гъста паяжина.

Пазачът се метна встрани.

Джипът спря да буксува и се стрелна през паркинга, все още на задна скорост. Извила врат, Корал майсторски насочи возилото към портата със задницата напред, преследвана от хеликоптерите.