Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Отвъд сградите все още трещеше стрелба.

Огньове хвърляха алени светлосенки в нощта.

Чу ритмичния звук на хеликоптери, откоси автоматичен огън.

— Просто ни пусни — примоли се Сафиа. — Вече имаш координатите на Убар.

Касандра не благоволи да й отговори, вниманието й бе насочено изцяло върху вратата и прозорците. Сафиа не беше сигурна дали въобще я е чула.

Звук от триене стигна до тях откъм външната страна на вратата.

Някой идваше. Пейнтър или Кейн?

Голяма сянка прекоси отвора, осветена за миг от прожектора на двора.

Камила.

Имаше направо сюрреалистичен вид, докато минаваше бавно покрай входа, прогизнала от дъжда. След нея една жена застана в рамката на вратата, гола. Сякаш трептеше на фона на червеникавото сияние от близките огньове.

— Ти! — ахна Касандра.

В едната си ръка непознатата държеше сребристия куфар с желязното сърце. Бяха го оставили до вратата.

— Не, остави го, кучко! — Касандра стреля два пъти, оглушително близо до лявото ухо на Сафиа.

Тя извика от болка и падна напред върху едно от молитвените килимчета. Претърколи се една крачка встрани, по посока на гробната могила.

Касандра я последва, като продължаваше да стреля към отворената врата.

Сафиа проточи врат, главата и звънтеше. В отвора на вратата нямаше никого. Погледна косо към Касандра, която беше заела стойка за стрелба, и двата пистолета насочени към вратата.

Сафиа не се поколеба. Сграбчи края на молитвеното килимче, върху което стояха и двете. С рязко движение се хвърли напред, повличайки и килимчето.

Хваната неподготвена, Касандра се строполи.

Пистолетен изстрел.

Мазилка се посипа от тавана.

Докато Касандра падаше назад, Сафиа се метна над гробната могила и се претърколи към вратата. Стигна до входа и скочи с главата напред през прага.

Още един изстрел.

Преди да се приземи Сафиа усети силен удар в рамото, който я завъртя. Удари се в земята и се плъзна в разкаляната пръст. Рамото й гореше. Беше простреляно. Изпаднала в паника и водена от чист инстинкт, тя се претърколи настрани, далеч от отворената врата.

Дъждът се лееше отгоре й.

Пропълзя зад ъгъла, провря се през някакъв жив плет и се отправи към тясната пътечка между гробницата и останките от молитвената стая.

Когато стигна дотам, една ръка посегна изотзад в мрака и затисна грубо устата й.

20:39

Пейнтър силно притискаше Сафиа.

— Тихо — прошепна той в ухото й, облегнал се на полусрутената стена.

Тя изграчи в дланта му.

Крил се бе тук в продължение на няколко минути, наблюдаваше двора и се чудеше как да изкара Касандра навън.

Само че бившата му партньорка изглежда се беше окопала в гробницата и чакаше търпеливо отрядът и да си свърши работата, докато тя охранява ценната пленничка. Прожекторите на кръжащите хеликоптери шареха из двора и го принуждаваха да остане на място. Касандра отново го беше надхитрила — въздушното подкрепление явно бе изпратено тук предварително.

Положението изглеждаше безнадеждно.

И точно тогава видя една камила да върви под дъжда преспокойно, сякаш не се движеше през центъра на престрелка. Мина покрай скривалището му и се скри зад ъгъла покрай фасадата на гробницата. После се чуха няколко изстрела и Сафиа се появи със залитане.

— Трябва да стигнем до задната стена на комплекса — прошепна той и посочи надолу по пътечката.

Откъм предната страна стрелбата не пресекваше. Налагаше се да рискуват по стръмните склонове отзад, да се опитат да стигнат до някакво укритие. Той я пусна внимателно, но тя продължаваше да се притиска към него.

— Стой зад мен — каза й той.

Пейнтър се обърна и поведе, ниско приведен, назад към дъното на комплекса. Там сенките бяха по-плътни. Оглеждаше се през очилата за нощно виждане, беше напрегнат, Пистолетът му сочеше напред. Нищо не помръдваше. Светът беше потънал в зелени сенки. Ако успееха да стигнат до далечната стена, която ограждаше комплекса…

Направи още една крачка и пътечката внезапно разцъфна в светлина, ослепително ярка през очилата, изгаряща очите му сякаш до дъно. Той рязко свали очилата.

— Не мърдай.

Пейнтър замръзна. Някакъв мъж лежеше по корем върху стената на руините. В едната си ръка държеше фенерче, в другата — пистолет, и двете бяха насочени към Пейнтър.

— Дори не примигвай — предупреди мъжът.

— Кейн — простена Сафиа зад него.

Пейнтър изруга наум. Мъжът беше лежал в засада върху стената, оглеждал бе отвисоко и ги беше изчакал да му кацнат на мушката.