Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Пейнтър се хвърли зад ниския зид на верандата. Глупак! Не трябваше да стреля. Беше реагирал, без да мисли, воден от инстинкта за самосъхранение. Обикновено не правеше така. Ала някакъв ужас извън леопардите го беше стиснал за гърлото, сякаш нещо го беше поразило до най-дълбоките гънки на мозъка.

И беше проиграл елемента на изненадата.

— Пейнтър! — Викът дойде откъм гробницата.

Касандра.

Пейнтър не смееше да помръдне. Леопардите го дебнеха от към вътрешността, Касандра — отвън. Дамата или тигърът? В този случай и двете означаваха смърт. — Знам, че си дошъл за жената! — извика Касандра. Трясък на гръмотевица подчерта думите й. Пейнтър не помръдна. Касандра можеше само да гадае от коя посока е дошъл изстрелът. Звуците се движеха по-особено сред тези планински възвишения. Представи си я как се крие в гробницата и вика през прага. Не смееше да излезе на открито. Знаеше, че е въоръжен, но не знаеше къде е.

Как би могъл да използва това в своя полза?

— Ако не се покажеш в следващите десет секунди — с вдигнати ръце и невъоръжен, — ще застрелям пленничката.

Налагаше се да мисли бързо. Да се покаже означаваше да го убият заедно със Сафиа.

— Знаех си, че ще дойдеш, Кроу! Наистина ли допускаше, че ще се вържа на онези приказки, че си тръгнал към йеменската граница?

Пейнтър потръпна. Беше изпратил имейла с фалшивата информация само преди няколко часа през обезопасен сървър като тестов балон. Опасенията му се бяха потвърдили — формацията беше стигнала до Касандра. Обзе го чувство на отчаяние. Това можеше да означава само едно. Предателството в Сигма започваше от върха. Шон Макнайт… собственият му шеф… Това ли беше причината Шон да прикрепи Касандра към него от самото начало? Изглеждаше невъзможно.

Пейнтър затвори очи и пое дълбоко дъх с чувството, че е попаднал в пълна изолация.

Сега беше съвсем сам тук, отрязан. Нямаше с кого да се свърже, на кого да се довери. Странно, но мисълта за това му вля нова енергия. Заля го шеметно чувство на свободата да разчита на себе си и на онова, което му предлагаше непосредствената ситуация.

Трябваше да му стигне.

Пейнтър бръкна в чантичката на корема си и опипом намери радиопредавателя.

Гръмотевица изтрещя раздиращо. Дъждът заплющя по-силно.

— Пет секунди, Кроу.

Всичкото време на света…

Натисна бутона на предавателя и се претърколи към стълбите.

20:34

На седемдесет метра оттам Омаха подскочи, когато двете експлозии метнаха джиповете във въздуха сред ярка светлина като от удар на светкавица. Взривната вълна го оглуши и го разтърси до кости.

Това беше сигналът на Пейнтър. Беше се погрижил за Сафиа.

Преди малко единичен изстрел го бе ужасил. Сега пламъци и отломки валяха по целия паркинг. Мъже лежаха проснати в прахта. Двама горяха, покрити с горящ бензин.

Време беше да се действа.

— Сега! — извика Омаха, но викът прозвуча тенекиено в собствените му уши.

Явно все пак го бяха чули, защото от гората край него затрещяха изстрели. Няколко картечни откоса просветнаха откъм високия скален корниз, надвиснал над паркинга, където бяха заели позиция двама стрелци от племенния клан.

Горе при гробницата двама пазачи се опитваха да станат от земята. После се разтърсиха като от токов удар и телата им отхвръкнаха назад. Застреляни.

Други пазачи потърсиха прикритие като опитни бойци. Оттеглиха се зад стените, ограждащи комплекса — най-близкото и надеждно за момента прикритие.

Омаха вдигна бинокъла си.

На равното било двата горящи джипа осветяваха паркинга. Третото возило беше отхвърлено на няколко метра от взривната вълна. Локви горящ бензин пушеха под дъжда върху капака и край гумите му. Планът на Пейнтър беше да из-ползва третия джип като средство за бягство. Досега трябваше вече да е стигнал при него.

Къде беше? Какво чакаше още?

Вой се надигна вдясно от Омаха. Дрънчаха звънчета. Дузина камили се пръснаха нагоре по хълма. Сред тях тичаха бедуините. Прикриващ огън се изсипа откъм линията на дърветата.

Чуха се няколко ответни изстрела. Една камила изврещя и падна на коляно в прахта. Експлозия разкъса склона вляво от Омаха. Огнени езици и откъснати клони, пушещи листа и пръст изригнаха нагоре.

Граната.

А после нов звук.

Идваше откъм дълбоката клисура вдясно.

Мамка му!…

Пет миниатюрни хеликоптера се издигнаха в полезрението му, бързи като комари. Едноместни. Само перки, двигател и пилот. Приличаха на летящи шейни. Прожектори заиграха по земята, последвани от автоматичен огън.