Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Кураторката беше коленичила на пода на гробницата над същата карта, по която се бяха ориентирали и преди. Права синя линия водеше от първата гробница на брега на морето към тази в планината. Втора линия, в червено, се отклоняваше встрани на североизток, пресичаше планините и навлизаше в огромната празна широта на пустинята Руб ал-Кали обширната Празна четвъртина на арабския свят.

Сафиа поклати глава, проследявайки с пръст линията към пясъците.

— Не откривам никакъв смисъл. Може да е навсякъде.

Касандра също се взираше в картата на пода. Търсеха изгубен град в пустинята. Трябваше да е някъде по протежение на тази линия, но къде точно? Линията минаваше през центъра на огромния пустинен район. Наистина можеше да бъде навсякъде.

— Пропускаме нещо. — Сафиа се отпусна назад на пети и разтри слепоочията си.

Радиостанцията на Кейн изжужа и прекъсна мислите й. Той заговори в прикрепения на гърлото си микрофон.

— Колко са? — Последва дълга пауза. — Добре, просто ги наблюдавайте внимателно. Важното е да не се приближават повече. Обади ми се при евентуална промяна.

Касандра го изгледа. Той вдигна рамене.

— Онези пясъчни плъхове, които видяхме край пътя, са се върнали. Направили са лагер на мястото, където ги видяхме преди.

Касандра забеляза тревогата, изписала се по лицето на Сафиа. Жената се страхуваше за безопасността на сънародниците си. Добре.

— Нареди на хората си да застрелят всеки, който се приближи.

Сафиа се стегна при тези думи. Касандра посочи към картата.

— Колкото по-скоро разрешим загадката, толкова по-скоро ще се махнем оттук. — Това трябваше да запали огън под задника на кураторката.

Сафиа мрачно се взираше в картата.

— Трябва да има някакъв маркер за разстояние, вграден в артефакта. Нещо, което пропускаме. Нещо, което да подсказва на какво разстояние по тази линия трябва да търсим.

Сафиа затвори очи и се залюля леко на пети. После внезапно спря.

— Какво? — попита Касандра.

— Копието — каза тя и погледна към вратата. — Забелязах резки по дръжката му. Реших, че са просто за украса. Но в древните времена разстоянията често са били записвани с резки върху пръчка.

— Значи броят на резките може да означава разстояние? Сафиа кимна и понечи да се изправи.

— Трябва да ги преброя.

Касандра и нямаше доверие. Лесно би било да ги излъже и подведе. А на тях им трябваше верният брой.

— Кейн, иди там и преброй колко резки има върху дръжката на копието.

Той се намуси, но все пак се подчини и нахлузи на главата си мократа шапка.

След като той излезе, Касандра клекна до картата.

— Това трябва да е окончателното местоположение. Първо крайбрежието, после планините, а сега пустинята.

Сафиа сви рамене.

— Вероятно си права. Числото три има особена роля в древните вярвания. Както в троицата на християнския Бог — Бащата, Синът и Светия дух, — или древната небесна тройка — луната, слънцето и зорницата.

Кейн се появи на прага, отърсвайки дъжда от шапката си.

— Шейсет и девет.

— Сигурен ли си?

Той направи физиономия.

— Да, съвсем сигурен, по дяволите!

— Шейсет и девет — повтори Сафиа. — Така трябва да е.

— Защо? — попита Касандра.

— Шест и девет — обясни Сафиа, забила поглед в картата. — И двете се делят на три. Вече споменах, че числото три има особена роля. А шейсет и девет е магическо число.

— Аз пък винаги съм си мислил, че шейсет и девет означава нещо друго — Каза Кейн.

Сафиа не реагира на думите му, сякаш не ги беше чула, а продължи работата си — мереше с транспортир и изчисляваше с калкулатор. Касандра гледаше над рамото й.

— Това са шейсет и девет мили по протежение на червената линия. — Сафиа огради мястото с кръгче. — Ето тук, в пустинята.

Касандра коленичи, взе транспортира и провери измерванията. Взираше се в червеното кръгче и пресмяташе наум географската ширина и дължина.

— Значи това може да е мястото на изгубения град? Сафиа кимна. Продължаваше да се взира в картата.

— Това е най-доброто ми предположение.

Касандра сбърчи чело, усещайки, че жената крие нещо от нея. Направо я виждаше как премисля нещо. Стисна Сафиа за китката.

— Какво не ми казваш… Наблизо изтрещя изстрел.

Можеше да е случаен изстрел. Или пък някой от бедуините си е прострелвал пушката. Касандра обаче знаеше, че не е така. Завъртя се.

— Пейнтър…

20:32

Първият изстрел на Пейнтър беше напосоки — докато падаше назад през вратата на джамията. Приземи се по гръб на верандата. Един ъгъл на стената изригна в дъжд от мазилка. Леопардите вътре се разделиха и изчезнаха в сенките на джамията.