Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

И тогава я чу. Песента се издигна откъм долината зад него. Хвърли поглед през рамо. През очилата за нощно виждане светът тънеше в зеленикави сенки, но откъм ниското грееха ярки петна. Факли и фенерчета. Гледаше как мъжете от Байт Катир тръгват бавно и спокойно нагоре по пътя, без да прекъсват песента си.

Насочи вниманието си обратно към комплекса на гробницата.

Пазачите бяха усетили раздвижването на кервана и бавно концентрираха позициите си около пътя. Двама се шмугнаха в храсталаците отстрани и продължиха надолу към първия завой.

След като вражеските сили се отдалечиха от паркираните джипове, Пейнтър направи своя ход. Измъкна се от укритието си, като се движеше силно приведен, и пробяга трийсетината метра до най-близкия джип, като внимаваше да прескача локвите по пътя си. Никой не вдигна тревога.

Приклекна зад джипа и отвори намасления цип на чантичката си за принадлежности. Извади експлозивите C4, поотделно увити с целофан, и пъхна един от тях над гумата на джипа, близо до резервоара с бензин.

Мислено благодари на Касандра за подаръка, който му беше оставила. Съвсем нормално беше да и върне забравеното.

Все така приведен, той изтича към следващия джип и постави втория експлозив. Третия джип не докосна, само се увери, че ключовете са оставени на таблото. Подобна предпазливост беше нормална практика при оперативна ситуация. Когато се разхвърчат лайната, няма кога да гониш шофьора с ключовете.

Доволен, той огледа паркинга. Пазачите се бяха концентрирали върху приближаващата група хора и камили.

Завъртя се и хукна към ниския зид около комплекса. Стремеше се паркираните Джипове да остават между него и пазачите. Чу викове долу зад себе си… на арабски… нещо като разгорещен спор. Пеенето беше спряло. Две камили изблеяха самотно под акомпанимента на звънчетата. Бедуините се бяха изкачили наполовина по възвишението.

Трябваше да побърза.

Прехвърли се през ниския зид. Беше висок само метър и половина. Избра изолирано място зад джамията. Приземи се малко по-тежко, отколкото беше възнамерявал, но шумът потъна сред трясъка на поредната гръмотевица.

Пейнтър спря за миг. Светлина струеше от двете страни на джамията откъм двора пред сградата. Грееше ослепително ярко през очилата за нощно виждане. Чу приглушени гласове, но дъждът поглъщаше думите. Нямаше представа колко души има отпред.

Приведен така, че силуетът му да остава под стената, той изтича покрай задната стена на джамията. Стигна до една задна врата и натисна дръжката. Заключено. Би могъл да насили вратата, но щеше да вдигне твърде много шум. Продължи нататък, търсеше прозорец или друг вход за вътрешността. Беше рисковано да се опита да стигне до предния двор покрай джамията. Нямаше къде да се прикрие, а и светлината беше силна. Трябваше да мине някак през джамията, за да се приближи. За да отмъкне Сафиа под носа на Касандра, трябваше да е близо до центъра на действието.

Стигна до далечния ъгъл на джамията. Никакви прозорци дотук. Кой строеше сгради без прозорци на задната стена? Намираше се в обрасла с бурени малка зеленчукова градина. Две финикови палми стояха на пост в горния и край.

Пейнтър погледна нагоре. Една от палмите растеше близо до стената на джамията, засенчвайки ръба на покрива, който беше плосък. Ако можеше да се покатери по палмата… да стигне до покрива…

Огледа гроздовете фурми, провиснали под широките листа, Катеренето нямаше да е от лесните, но се налагаше да рискува.

Пое дълбоко дъх и скочи възможно най-високо, обхвана с ръце дънера и запъна крака в кората. Тя обаче се оказа твърде гладка. Веднага се плъзна надолу и тупна по задник в калта.

Тъкмо щеше да се надигне, когато забеляза две неща, и двете скрити зад живия плет — алуминиева стълба… и една бледа ръка.

Ръката не мърдаше.

Припълзя напред и разтвори храстите. Една стълба беше подпряна на задната стена заедно с градинарска ножица. Разбира се — все трябва да имаше начин да се стигне да онези провиснали фурми. Трябваше сам да се сети да потърси стълба.

Премести се до проснатата на земята фигура.

Възрастен арабин в роба „дишдаша“, бродирана със златна нишка. Най-вероятно работеше тук, служител някакъв. Не помръдваше. Пейнтър притисна ръка към гърлото му. Още беше топъл. Бавен пулс туптеше под пръстите на Пейнтър. Жив, но в безсъзнание.

Пейнтър се изправи. Дали Касандра не му беше пуснала стреличка, както при Клей? Но защо ще го довлича тук отзад и ще го крие? Изглеждаше нелогично, но той не разполагаше с време да размишлява върху тази загадка.