Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Измъкна стълбата, провери дали все още е извън полезрението на пазачите и я опря на задната стена на джамията. Стълбата стигаше почти до покрива.

Достатъчно.

Докато се катереше, погледна през рамо. Пазачите бяха променили позициите си и сега препречваха пътя. Надолу по склона се виждаха светлините и факлите на племенния клан, сбрал се на плътна група на известно разстояние от пазачите. Бяха спрели и започваха да си правят бивак. От време на време до Пейнтър долитаха високи гласове, всичките на арабски, докато хората долу се правеха на номади, спрели да пренощуват.

Стигнал до върха на стълбата, Пейнтър се хвана за ръба на покрива и се изтегли нагоре, преметна крак през ръба и се претърколи на покрива.

Превит на две, той хукна към минарето близо до фасадата. На по-малко от метър под линията на покрива открит балкон обграждаше куличката — оттам имамът призоваваше за молитва местните поклонници. Лесно беше да се хване за парапета и да се прехвърли през балюстрадата.

Клекна и пропълзя по балкона. Дворът се беше проснал под него. Светлината беше твърде силна за очилата му, така че той ги вдигна на челото си и огледа разположението долу.

От другата страна малката площадка с реставрирани руини се къпеше в светлина.

Едно фенерче лежеше изоставено близо до входа на съседната гробница. Лъчът му осветяваше метален прът, забит в земята. На върха му изглежда имаше някаква скулптура вероятно бюст.

Отдолу се надигнаха гласове… откъм гробницата. Вратата й към двора беше отворена. Вътре се движеха светлини.

Пейнтър чу познат глас.

— Покажи ни на картата.

Касандра. Стомахът му се сви, сякаш бе глътнал огнена топка.

После й отговори Сафиа:

— Не откривам никакъв смисъл. Може да е навсякъде. Пейнтър се сви по-ниско. Слава Богу, още беше жива! Заля го вълна от облекчение и нова тревога. Колко души имаше там? Няколко минути оглежда сенките по запотените прозорци. Трудно беше да се каже, но в помещението едва ли бяха повече от четирима. Огледа двора за пазачи. Нямаше. Изглежда всички се бяха скрили на сушина в сградата.

Ако действаше бързо…

Тъкмо се изправяше, когато някой излезе през вратата на гробницата — висок атлетичен мъж, целият в черно. Пейнтър застина, обзет от страх, че са го забелязали.

Мъжът нахлупи още повече шапката над очите си и излезе под дъжда. Коленичи до пръта.

Пейнтър го наблюдаваше как посяга към основата на пръта и прокарва пръсти нагоре по дължината му. Какво прави този, по дяволите? Стигнал до върха на пръта, мъжът стана и бързо се върна в гробницата, изтърсвайки шапката си.

— Шейсет и девет — каза той, докато хлътваше вътре.

— Сигурен ли си? — Това пак беше Касандра.

— Да, съвсем сигурен, по дяволите!

Пейнтър не смееше да чака повече. Мушна се приведен под арката към Спиралното стълбище, което водеше надолу в джамията. Намести очилата за нощно виждане на очите си и огледа тъмното стълбище.

Изглеждаше мирно и тихо.

Извади пистолета си и свали предпазителя.

Нащрек за пазачи, той тръгна с едното рамо близо до стената, пистолетът насочен напред. Покриваше в дъга молитвената стая на джамията, докато се спускаше. Стаята беше празна, молитвени килимчета бяха натрупани на купчина в дъното. Пейнтър стигна до последното стъпало и се придвижи към предния вход.

Външните врати бяха отворени. Той вдигна очилата за нощно виждане на челото си и навлезе странично във входа. Коленичи в единия край на прага. Покрита веранда минаваше по протежение на предната стена. Точно пред него три стъпала водеха надолу към двора. От двете страни нисък зид опасваше верандата, с арковидни отвори на върха.

Пейнтър огледа близката околност.

Дворът оставаше празен. Приглушени гласове се чуваха откъм другата страна на пътя.

Ако притичаше до гробницата и се скриеше от външната страна на входа…

Направи бързи изчисления наум. Бързината беше от основно значение, за да проработи този план. Изправи се и стисна здраво пистолета.

Едва доловим шум го накара да застине. Идваше отзад.

Прониза го ужас, като електрически удар.

Не беше сам.

Завъртя се на пета, като едновременно приклекна с насочен към тъмната вътрешност на джамията пистолет. Откъм сенките два тъмни силуета вървяха към него, очите им проблясваха на светлината от двора. Очи котешки и гладни.

Леопарди.

Тихи като нощта, двете котки се приближаваха към него.

20:18

— Покажи ни на картата — каза Касандра.