Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Дръжте се!

20:44

Уловена без изход на пътечката, Сафиа стоеше между Пейнтър и Касандра. Малко по-напред Кейн беше насочил пистолета си. Всички бяха застинали за миг, когато хеликоптерът избухна зад тях.

— Застреляй го — повтори Касандра.

— Не! — Сафиа се опита да застане пред Пейнтър, да го защити. Всяко движение пращаше огнени шишове в рамото й. Кръв се стичаше по ръката й. — Убийте го и за нищо на света няма да ви помогна! Никога няма да откриете тайната на Убар!

Пейнтър я задържа назад, защитавайки я от Кейн. Касандра мина през живия плет.

— Кейн, изпълни заповедта.

Сафиа погледна между двамата въоръжени нападатели. Забеляза някаква промяна в сенките зад мъжа. Нещо, което е било клекнало, сега се изправи върху стената. Очите светеха с котешко червено.

С гъгнив рев леопардът скочи върху Кейн. Пистолетът изгърмя. Сафиа усети как куршумът просъска край ухото и и се заби в пръстта. Човекът и котката паднаха от стената в молитвената стая отдолу.

Пейнтър се приведе, стисна Сафиа за ръката и я завъртя зад себе си, обръщайки се лице в лице с Касандра.

Стреля.

Касандра скочи назад над живия плет. Куршумът не я уцели, а откърти парче мазилка от ъгъла на гробницата.

От другата страна прозвучаха писъци — остри, на кръв. Беше невъзможно да различиш човека от звяра.

Куршуми рикошираха в стените от пясъчник, когато Касандра отвърна на огъня, прикрила се ниско зад ъгъла. Пейнтър бутна Сафиа към стената на гробницата, извън пряката линия на обстрел… поне за момента.

— Върви към външната стена — каза й той и я насочи по пътечката.

— Ами ти?

— Тя ще ни последва. Склонът е твърде открит. — Възнамеряваше да задържи Касандра.

— Но ти…

— По дяволите, тръгвай! — И я бутна по-силно.

Сафиа се запрепъва по пътечката. Колкото по-скоро стигнеше на безопасно място, толкова по-скоро Пейнтър щеше да се погрижи за собственото си бягство. Така оправда действията си, но част от нея съзнаваше, че просто бяга, за да си спаси кожата. С всяка стъпка рамото и пулсираше по-силно, сякаш протестираше срещу малодушното и бягство. Въпреки това тя продължи напред.

Престрелката ехтеше.

Откъм молитвената стаичка не се чуваше и звук, съдбата на Кейн оставаше неизвестна. Нови изстрели се чуха от паркинга. Хеликоптер мина ниско над главата и и завихри дъждовните капки с витлата си.

Стигнала края на пътечката, Сафиа хукна през подгизналата градина към далечната стена. Беше висока само метър и половина, но тя не беше сигурна, че с раненото си рамо ще успее да се прехвърли през нея.

Изпод клоните на един баобаб от далечната страна на стената се появи камила. Движеше се към Сафиа. Изглежда беше същата, която бе минала покрай вратата на гробницата по-рано. И сега беше в същата компания — с голата жена.

Само дето сега жената яздеше камилата.

Сафиа не знаеше какви са намеренията й, но щом Касандра бе стреляла по нея, значи жената трябваше да е на нейна страна. Врагът на моя враг…

Непознатата и подаде ръка… и я заговори. Не беше нито на арабски, нито на английски. И все пак Сафиа я разбра — не защото беше учила езика, което си беше факт, а защото думите сякаш се просмукваха по своя воля през черепа й.

— Добре дошла, сестро — каза непознатата на арамейски, мъртвия език на тази земя. — Мир теб.

Сафиа посегна да хване ръката й. Пръсти се увиха около нейните, твърди и силни. Усети, че я издърпват с лекота нагоре. Болката се стрелна непоносима по ранената и ръка. Вик се изтръгна от устните й. Чернота стесни зрението й до малка точка.

— Мир — тихо повтори жената.

Сафиа усети как думата я залива, влива се в нея и отнася със себе си болката и света. Отпусна се и изгуби съзнание.

20:47

Пейнтър изтръгна предпазната мрежа от прозореца до главата си. Беше закрепена калпаво. Притисна гръб към стената на гробницата и стреля два пъти да задържи Касандра на място.

Натисна с длан да отвори плъзгащия се прозорец. Славя Богу, не беше заключен! Хвърли поглед към пътечката и видя Сафиа да потъва в сенките.

Отпусна се на едно коляно, стреля още веднъж, изхвърли празния пълнител, взе друг от колана си и го натика в гнездото.

Касандра стреля отново. Куршумът удари стената до крака му.

Къде е поредният проклет леопард, когато имаш нужда от него?

Пейнтър върна изстрела, после прибра пистолета си в кобура. Без да поглежда втори път, той скочи нагоре, метна се през прозореца и падна не особено грациозно в гробницата.