Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пит изведнъж почувства смътна смесица от облекчение и задоволство.

— Той обеси ли се вече?

— Преди четири дни. Не си видял нищо във вестниците, защото нямаше нищо. Германците опазиха в тайна залавянето и смъртта му. На тях вече им призлява от това да се хвърля калта от нацисткото минало в лицата им всеки път, когато бъде заловен някой военнопрестъпник. Освен това Хайберт не е бил знаменитост като Борман и неколцината други от приближените на Хитлер.

— Да се чуди човек колко ли още като него са пръснати по света! — измърмори под носа си Пит.

Телефонът върху бюрото иззвъня и директорът вдигна слушалката.

— Да… да, ще предам добрата новина, благодаря. — Той затвори телефона и се обърна усмихнат до уши към Сандекър. — Обадиха се от вашия кабинет, адмирале. Позволете ми пръв да изкажа поздравленията си.

Сандекър измести пурата в единия край на устата си.

— За какво говорите?

Директорът, все тъй усмихнат, стана и постави ръка върху рамото на адмирала.

— Вашата странна риба се оказа от женски пол, годна да ражда малките си живи. От което следва, сър, че сега сте станал горд баща на едно здраво и силно бебе Тийзър.

Когато Пит стъпи на тротоара, душната жега беше почнала да отслабва, а удължаващите се сенки се простираха далеч зад късното следобедно слънце. Той се спря за миг и се огледа наоколо. Улиците бяха задръстени от автомобилното движение, насочващо се извън центъра, и скоро сградите наоколо щяха да опустеят и притихнат. Той отмести поглед в далечината към Капитолия, чийто бял купол изглеждаше като позлатен от залязващото слънце и това го наведе на спомена за една друга гледка на далечен бряг, бял кораб и яркосиньо море. Стори му се, че бе я виждал преди цяла вечност.

Джордино и Закинтус слязоха по стълбите и се спряха до него. Закинтус заговори оживено.

— Господа, тъй като и тримата сме свободни мъже, при това привлекателни мъже, предлагам да обединим сили и да се отдадем на малко забавления и лудории.

— Съгласен — побърза да каже Джордино.

Пит сви рамене в престорена скръб.

— Много ми е мъчно, но ще трябва да отклоня поканата. Вече поех един ангажимент.

— Изпускаш много — каза Закинтус. — Имам едно малко черно тефтерче, което съдържа телефонните номера на някои от най-прекрасните вашингтонски… — Той млъкна насред изречението и очите му се разшириха от почуда.

Една огромна кола в черно и сребристо намали ход и спря до тротоара. Елегантно като конструкция и великолепно на външен вид, царственото й купе изглеждаше не на място сред по-съвременния механизиран автомобилен трафик — като кралица сред тълпа от смрадливо простолюдие. И като завършек на това изящество зад кормилото седеше една млада жена с тъмна коса.

— Боже господи! — ахна Закинтус. — Това е майбаха на Фон Тил. — Той се обърна към Пит. — Как се сдоби с нея?

— Трофеите принадлежат на победителя — отбеляза захилен Пит.

Джордино повдигна едната си вежда.

— Сега разбирам за какъв обемист сувенир говореше. Но и другият ти сувенир никак не е лош.

Пит отвори предната врата на колата.

— Мисля, че и двамата познавате очарователния ми шофьор.

— Прилича ми на една жена, която срещнах край Егейско море — каза усмихнат Джордино. — Тази обаче е много по-красива.

Жената се разсмя.

— Само за да докажа, че ласкателството си има цена, ти прощавам, задето грубо ме метна на рамо, за да ме изнесеш от лабиринта. Постарай се другия път да ме предупредиш, за да си облека прилични дрехи.

По лицето на Джордино беше изписан глуповат израз.

— Обещавам.

Пит се обърна към Закинтус, в очите му блестяха весели пламъчета.

— Ще ми направиш ли една услуга, Зак?

— Стига да мога.

— Бих искал да ползвам услугите на един от вашите агенти за две седмици. Ще можеш ли да го уредиш?

Закинтус погледна към жената и кимна с разбиране.

— Мисля, че да. Управлението и без това ти е много задължено.

Пит се настани на предната седалка и затвори вратата. После подаде бастуна си на Джордино.

— Дръж. Май че повече няма да имам нужда от него.

Преди Джордино да отговори, жената включи на скорост и огромната градска кола се вля в движещата се редица от автомобили.

Джордино се загледа след нея, докато не я изгуби от поглед. После се обърна към Закинтус.

— Какво ще кажеш да си направим набързо печено с гъби във винен сос?

Закинтус поклати глава.

— За съжаление не умея да приготвям никаква храна, мога само да размразявам готова.