Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пит бе крайно заинтригуван.

— Значи една от рибарските лодки я е управлявала.

Закинтус кимна.

— Да, точно в средата на главния пристанищен канал, под пилотите на консервната фабрика. Само че този път подводницата превозваше неколцина неканени гратисчии — мен и десет моряци, които бяхме наели от Средиземноморския десети флот. Трябва да добавя, че фабриката беше заобиколена от трийсет от най-добрите агенти на Управлението ни.

— Ако в Галвестън имаше повече от една консервна фабрика — вметна Джордино, — щяхте да изпаднете в голямо затруднение.

Закинтус се усмихна многозначително.

— Всъщност Галвестън се слави с четири такива фабрики и всички те са разположени върху пилони над водата.

Не беше нужно Джордино да зададе неизбежния въпрос. Той просто беше изписан на лицето му.

— Ще ви успокоя — продължи Закинтус. — Отдел „Пристанища“ към Управлението наблюдаваше всяка една от тях в продължение на три седмици преди пристигането на „Куин Джокаста“. Информацията дойде, когато една от тях получи товар от захар.

— Захар? — повдигна вежди Пит.

— Захарта — намеси се директорът — често се използва за подправяне на хероина и за увеличаване на количеството му. За времето от момента, когато чистият хероин се разпределя от посредника, а после отново се разпределя и от дилъра, количеството на оригиналната доставка се увеличава значително.

Пит помисли малко, преди да попита:

— Значи сто и трийсетте тона са били само началото?

— Щеше да е само началото — отвърна Закинтус, — ако не беше ти, драги приятелю. Ти си единственият, който прозря плана на Фон Тил. Ако ти и Джордино не бяхте отишли на остров Тасос, ние, останалите, сега щяхме да сме в Чикаго в готовност да се издавим в Мичиганското езеро.

Пит се усмихна.

— Отдайте го на късмета.

— Наречи го както искаш — каза Закинтус, — но равносметката в момента е, че ние имаме над трийсет от най-едрите незаконни вносители на дрога в страната, които чакат да им бъде повдигнато обвинение. Сред тях са и всички, свързани с автомобилната фирма, превозвала стоката. И това е само половината. Когато претърсихме администрацията на консервната фабрика, открихме книга с имената на близо две хиляди дилъри от Ню Йорк до Лос Анджелис. За Управлението това беше равносилно на златна мина, открита от златотърсач.

Джордино подсвирна тихичко.

— Очертава се лоша година за пристрастените.

— Точно така — потвърди Закинтус. — Сега, след като главният им източник пресъхна и местните управления на изпълнителната власт са претъпкани с дилъри, употребяващите наркотици са на път да се изправят пред най-тежкия наркотичен глад, който са имали от двайсет години насам.

Погледът на Пит се отмести от стаята към прозореца, без обаче да вижда нещо.

— Остава още един въпрос — рече той.

— Питай.

Пит не отговори, продължи да си играе с бастуна.

— Какво стана с нашето старче? Нищо не пише за него във вестниците.

— Преди да ти отговоря, прегледай това. — Закинтус извади две снимки от коженото си куфарче и ги остави една до друга върху бюрото.

Пит се наведе и ги разгледа внимателно. На едната се виждаше светлокос мъж в униформа на офицер от Германския военноморски флот. Той стоеше отпуснато на корабен мостик и гледаше към морето, ръцете му бяха върху бинокъл, който висеше пред гърдите му. Лицето от другата снимка гледаше в Пит с познатата презрителна усмивка на Ерих фон Щрохайм с бръсната глава. В долната половина на снимката беше приклекнало като за скок огромно бяло куче. Ледени тръпки пробягаха по гърба на Пит при спомена, все още тъй жив.

— Има голяма прилика.

Закинтус кимна.

— Адмирал Хайберт е направил забележителна работа — белези от рани, по рождение, дори пломбите съвпадат с тези на Фон Тил.

— А пръстовите отпечатъци?

— Това не може да се докаже. Никъде не съществуват пръстови отпечатъци на Фон Тил, а Хайберт е променил своите хирургично.

Пит се облегна назад изумен.

— Тогава как можем да сме сигурни…

— По неканената подробност — отвърна бавно Закинтус. — Колкото и огромни усилия да полагат, колкото и старателно да съставят планове, всички престъпници оставят следи чрез някоя така наречена неканена подробност. В случая на Хайберт тя се явява скалпът на Фон Тил.

Пит поклати глава.

— Не те разбирам.

— Когато Фон Тил бил малък, прекарал кожна болест, наречена алпециа ареата, която причинява пълна плешивост. Хайберт не е знаел това. Той е помислил, че Фон Тил си е бръснал главата според пруската традиция и затова, естествено, прибягнал до бръснача. На разследващите военни престъпници следователи не им отнело много време, за да забележат поникването на коса. Имало, разбира се, по-късно доказателство, което потвърдило самоличността на адмирал Хайберт, но косата била първият пирон в ковчега.