Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— С нетърпение очаквах да се запозная с вас, майор Пит. Управлението ви е дълбоко признателно за помощта ви. — Гласът му беше нисък и ясен.

— Не беше кой знае колко голяма помощ. Инспектор Закинтус и полковник Зино свършиха основната работа.

— Може и да е така, но вие носите белези от рани. — Той му посочи стол и му предложи цигара. — Как мина пътуването ви от Гърция?

Пит запали цигарата и дръпна дълбоко.

— Товарните самолети на Военновъздушните сили не се славят с добра кухня и първокласно обслужване, но не мога да не призная, че беше много по-приятно, отколкото на отиване.

Адмирал Сандекър го изгледа с почуда.

— Защо военен самолет? Можеше да ползваш полет на Пан Ам или ТУА от Атина.

— Заради сувенирите — засмя се Пит. — Един от сувенирите ми от остров Тасос беше прекалено обемен, за да се побере в багажното отделение на пътнически самолет. Полковник Люис ми се притече на помощ и ми уреди да се кача на военен товарен самолет, който се готвеше да отлети за Щатите.

— А раната ти — кимна Сандекър към крака му, — добре ли зараства?

— Все още чувствам крака си вдървен и нищо друго освен един месец отпуск няма да ме върне във форма.

Адмиралът се вгледа в Пит през синкавия облак дим от пурата си.

— Две седмици — отсече той. — Аз имам повече вяра във възстановителните ти сили, отколкото ти.

Директорът на Управлението се изкашля.

— Прочетох доклада на инспектор Закинтус с много голям интерес. Има обаче едно нещо, което той е пропуснал да отбележи. Не че е от особено значение, но просто от любопитство, бихте ли ми казали, майоре, как стигнахте до заключението, че корабите на „Минерва лайнс“ са в състояние да превозват подводници?

Пит се усмихна с очи.

— Ами може да се каже, сър, че тайната беше изписана върху пясъка.

Устните на директора се разтегнаха в кисела усмивка. Той не беше свикнал да получава уклончиви отговори.

— Много поетично казано, майоре, но не такъв отговор очаквам.

— Той е странен, но точен — отвърна Пит. — След като не открих никакви следи от хероин на борда на „Куин Артемиша“, доплувах обратно до брега и започнах да си чертая по пясъка с една клечка. Отначало мисълта за подвижна подводница беше абстрактна, но колкото повече чертаех, толкова по-конкретна ставаше тя.

Директорът се облегна назад на стола си и поклати тъжно глава.

— В продължение на четирийсет години стотици агенти от дванайсет различни държави полагат огромни усилия при най-неблагоприятни условия да разбият контрабандната операция на Тил. Трима от тези агенти дадоха живота си в тази борба. — Той погледна със скръбен поглед Пит. — Каква трагична шега, тъй да се каже, че нашите усилия пропуснаха да забележат разрешение, толкова явно за външен човек.

Пит го гледаше смълчан.

— Между другото — гласът на директора изведнъж прозвуча по-бодро, — не вярвам да сте имали възможност да чуете резултатите от нашия полицейски надзор върху заподозрените в Галвестън.

— Не, сър. — Пит внимателно изтръска пепелта от цигарата си в пепелника. — Допреди пет минути не бях се виждал или разговарял с инспектор Закинтус, откакто се разделихме на остров Тасос преди близо три седмици. Нямаше как да узная дали малката ми помощ ви е била от полза в Галвестън.

Закинтус отмести поглед към директора.

— Може ли да осветля майор Пит по въпроса, сър?

Директорът кимна.

Закинтус се обърна към Пит.

— Всичко вървеше по установения план. На пет мили от пристанището бяхме посрещнати от малка флотилия рибарски лодки на Фон Тил. Успях да принудя капитана на „Куин Джокаста“, като го заплаших, че ще го кастрирам с ръждясал нож, ако не изостави врага и не премине на наша страна.

— Някой качи ли се на борда? — поинтересува се Пит.

— Не допуснахме подобно нещо — отвърна Закинтус. — В противен случай това щеше да породи подозрението на някоя минаваща патрулна лодка. Рибарите просто се отдръпнаха и ни направиха знаци да откачим подводницата. Интересна машина е тази подводница. Военноморските инженери, които я огледаха, бяха направо поразени.

— Какво я прави толкова уникална?

— Тя е напълно автоматизирана.

— Дистанционно управляема? — не можеше да повярва Пит.

— Да, още едно от находчивите изобретения на Фон Тил. Нали разбираш, ако подводницата претърпи авария или бъде открита от пристанищния патрул, преди да стигне до консервната фабрика, няма начин да бъде проследена или свързана с „Минерва лайнс“. А и кой да бъде разпитван, като няма екипаж.