Клайв Къслър - Средиземноморският храст

След малко, играейки до съвършенство ролята на ранен воин, Пит слезе от асансьора и подпирайки се на бастуна, закуцука по дебелия килим на осмия етаж. В средата на преддверието дванайсет момичета, показвайки цяла гора от крака в найлонови чорапи, седяха зад дванайсет бюра и бясно атакуваха пишещите машини, без нито веднъж да вдигнат поглед към него. Той бавно се приближи до една едрогърдеста блондинка, върху чието бюро беше поставена малка правоъгълна табела с надпис: „Информация“. След като изгледа с възхищение момичето, Пит рече:

— Извинете.

Тя не го чу сред грохота от тракащи машини.

— Извинете — повтори по-високо Пит.

Тогава тя се обърна и го видя.

— Какво обичате? — Гласът беше студен, големите бадемови очи гледаха недружелюбно.

Пит си каза в себе си, че трябва да приеме леденото й посрещане. Белият пуловер с висока обърната яка, зеленото спортно яке, носната кърпа, стърчаща небрежно от външния джоб, трудно можеха да го причислят към някой държавен служител или важна вашингтонска клечка.

— Искам да се срещна с директора на Управлението.

— Съжалявам — младата жена се обърна отново към пишещата машина, — директорът е много зает и не може да се среща с никого.

Гняв и презрение се надигнаха в Пит.

— Инспектор Закинтус е уговорил срещата ми с…

— Кабинетът на инспектор Закинтус е на четвъртия етаж — прекъсна го с монотонен глас жената.

Един изстрел не би привлякъл вниманието така, както отекналият трясък от бастуна, който Пит удари в плота на бюрото. Всички машинописки отвориха широко очи и застинаха с ръце над клавиатурите. В преддверието изведнъж настъпи мъртва тишина. Лицето на едрогърдестата блондинка пребледня, когато тя повдигна глава към Пит с нарастваща уплаха.

— Добре, душичке — изсъска заплашително през зъби Пит. — Надигни си заобленото задниче и върви да съобщиш на директора, че майор Дърк Пит чака да осъществи уговорената от инспектор Закинтус среща.

— Пит… майор Пит от НЮМА? — ахна блондинката. — О, извинете, сър. Но помислих…

— Да, знам — прекъсна я Пит. — Нали съм без униформа.

Момичето скочи от стола си и закачи чорапа си в бързината.

— Веднага, майоре. Те ви очакват.

Пит й хвърли усмивка, усмихна се и на другите момичета, които стояха като онемели на столовете си, и се почувства поласкан от възхищението в погледите на дванайсетте чифта очи — волски, благоговейни погледи, запазени за знаменитости и филмови звезди. И той вътрешно се възгордя.

— Продължете работата си, девойки — подхвърли той чистосърдечно. — Не бива да карате Управлението да чака всички тези писма и доклади.

Блондинката го поведе по дълъг коридор, като от време на време забавяше ход, за да му позволи да я настигне. Накрая се спря и почука на орехова зацапана врата.

— Майор Пит — съобщи тя и се отдръпна, за да го пропусне.

При влизането му трима от мъжете вътре се изправиха на крака. Четвъртият — Джордино — остана както се бе разположил удобно върху кожен диван.

— Мислех, че няма да доживея този ден — измърмори той. — Дърк Пит с бастун!

— Просто се упражнявам за старческите си години — отвърна Пит.

Нисък червенокос мъж с цигара във формата на цепелин, стисната между зъбите му, се приближи до него и му подаде ръка.

— Добре си се завърнал, Дърк. Поздравления за успешната работа, която си свършил в Егейско море.

Пит се вгледа в острите черти на лицето на адмирал Сандекър, сприхавия шеф на Националната агенция за морски и подводни изследвания.

— Благодаря ви, адмирале. Някаква вест от Тийзър?

— Знам само, че е жив и все още плува. Откакто Гън го пренесе със самолет миналата седмица в специален резервоар, не съм се доближил до проклетата твар — цяла орда от учени се тълпят около него и го гледат с влюбени погледи. Обещаха да ми донесат предварителен доклад до утре сутринта.

Закинтус пристъпи към Пит, за да го поздрави. Сега изглеждаше по-млад и по-спокоен от последния път, когато го бе видял Пит — преди три седмици.

— Радвам се, че кракът ти се е оправил — усмихна му се Закинтус. — Пак си станал зъл и опасен.

Той хвана Пит подръка и го поведе към висок мъж, който стоеше до прозореца, за да му го представи. Пит огледа директора на Управлението и на свой ред бе огледан проницателно от сиви очи с твърд поглед; мъжът имаше сипаничаво лице с високи скули и приличаше повече на контрабандист, отколкото на главен ръководител на хиляди федерални следователи. Той заговори пръв: