Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Фон Тил се усмихна.

— Една от по-малко известните ми рисковани работи е малка флотилия от рибарски лодки. Финансово не е изгодна, признавам, но от време на време е много удобна. В момента моите лодки са хвърлили мрежи в Мексиканския залив и чакат да им дам сигнал. Когато го получат, те ще вдигнат мрежите и ще пристигнат в пристанището по същото време, когато пристигне и „Куин Джокаста“. Останалото е просто: корабът освобождава подводницата, която на свой ред ще бъде закарана от рибарските лодки до една консервна фабрика. Тогава товарът ще бъде свален и хероинът ще бъде затворен в консервени кутии с етикети за котешка храна. Трябва да ви кажа, че е смешно всичкият този прах да бъде доставен до всеки един от петдесетте ви щата в консервени кутии с етикети за котешка храна. Шегата е за сметка на Управлението за борба срещу наркотиците. Когато подозрението им нарасне, ще е станало много късно. Хероинът вече ще е пристигнал и грижливо скрит където трябва. Ще признаете ли, майоре, че мисълта цялото това количество хероин да се смърка, поглъща или инжектира от милиони ваши сънародници, ще разтърси високите морални американски стандарти?

Пит вече се усмихваше.

— Сигурно, стига да се осъществи.

Фон Тил присви очи. Пит не се държеше като обречен. Имаше нещо съмнително в това.

— Ще се осъществи, бъдете сигурен в това.

— Милиони хора! — почуди се Пит. — Стоите тук с усмивка на противните ви устни и най-безсрамно се хвалите за нещастието, на което смятате да обречете милиони хора за няколко мръсни долара.

— Съвсем не са няколко долара, майоре. Мисля, че половин милиард долара е по-точната цифра.

— Никога няма да доживеете да ги преброите, а още по-малко да ги изхарчите.

— И кой ще ме спре? Вие ли, майоре? Инспектор Закинтус ли? Или вероятно гръм ще ме удари, а?

— Все нещо от това.

— Втръсна ми да слушам глупостите му — намеси се Дариус. — Остави ме да го накарам да си плати за дързостта си. — Изключително грозното му лице беше потъмняло от злоба.

Пит никак не хареса израза му, никак. Едва ли не почувства как пръстът на Дариус се стегна около спусъка на лугера.

— Стига бе — заговори той бавно, — да ме убиеш в момента няма да е спортсменско. Единайсетте ми минути още не са изтекли. — Всъщност Пит имаше чувството, че говори от часове.

Фон Тил помълча още няколко секунди, като въртеше между пръстите си цигарата. После каза:

— Едно нещо ме интересува, майоре. Защо отвлякохте племенницата ми?

По устните на Пит се появи плаха усмивка.

— Първо, тя не ви е племенница.

— Не… не е възможно да го знаете — заекна стъписан Дариус.

— Да, но го знам — отвърна равнодушно Пит. — За разлика от вас, Фон Тил, аз нямам информатор, и въпреки това го знам. Закинтус наистина се постара много, но планът му вещаеше провал още от самото начало. Той скрил истинската племенница на безопасно място някъде в Англия и намерил момиче, което много приличало на нея. Едва ли е било задължително двете да са съвършени двойнички, тъй като вие не сте били виждали истинската Тери от двайсет години. Закинтус също така внимателно планирал ваканцията на неговата Мата Хари да изглежда като невинно изненадващо гостуване на обичан роднина.

Дариус гледаше Фон Тил и масивната му челюст сякаш стриваше на прах откритието на Пит. Изражението на Фон Тил не се промени. Той просто бавно закима в знак на разбиране.

— Жалко — продължи Пит, — че всичко е отишло на вятъра. Вие не сте бил ни най-малко изненадан. Дариус се е погрижил за това. В случая сте имали два избора: или да разкриете момичето като измамничка и да я изгоните, или да играете играта и да я снабдявате с фалшива информация. Били сте в стихията си. Чувствали сте се като кукловод, дърпащ конците. Поставили сте младата жена и Дариус в двата края срещу Закинтус и Зино в средата.

— Неустоима ситуация — вметна Фон Тил, — съгласен ли сте?

— Не бихте пропуснали да се възползвате от нея — продължи спокойно Пит. — От пристигането на жената до момента, когато ние с Джордино я изнесохме от вилата, шофьорът ви не я е изпускал от очите си. Под прикритието на телохранител Вили се е залепял за нея като пиявица. Трябва да му е било забавно, особено когато е правила слънчеви бани на плажа. А нейната страст към плуването не е било нищо друго, освен начин да осъществи връзка със Закинтус. Това е била единствената й възможност да му предаде информация, при това напълно безполезна. Как ли сте се смели, знаейки, че тя поглъща всяка дума, с която сте я захранвали. После се случва нещо и Закинтус започва да помъдрява. Закъснявайки една сутрин за срещата, вероятно е зърнал спотайващия се в храсталаците Вили, който не откъсвал поглед от жената с бикини. Закинтус не е могъл да не се запита да не би Вили да е наблюдавал и предишните им срещи призори. Изведнъж прозрял, че добре обмисленият му план рухва. Излязло така, сякаш вие още веднъж сте го надхитрили.