Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пит кимна.

— Беше ми чудно защо Закинтус толкова настояваше да задържа Тери на борда на „Първи опит“. Та нали така тя щеше да бъде в безопасност от вас и щеше да държи под око Джордино и мен. Едва тази сутрин ми просветна каква игра играе и на чия страна е тя.

Дариус наблюдаваше Пит с неприкрито недоумение.

— Какви ги приказвате, майор Пит? Не е възможно сам да сте разбрали всичко това.

— Хубавите жени не носят двайсет и пет калиброви автоматични маузери, привързани за глезените си — каза Пит. — Това е сигурен белег за професионализъм. Тери не носеше оръжие, когато я срещнах за първи път на плажа. Джордино намери пистолета й, когато я грабна от кушетката в кабинета на вилата. Очевидно тя се е страхувала от някого вътре във вилата, а не вън от нея.

— Прозорлив сте много повече, отколкото си мислех — призна с горчивина Фон Тил. — Вероятно малко съм ви подценил. Но това няма голямо, дори няма никакво значение за изхода от създалото се положение.

— Само малко сте ме подценили? — попита Пит. — Интересно. Щом съм разбрал за измамата на Тери, защо според вас ще стоя настрани и ще я оставя да дрогира радиста на „Първи опит“, за да може тайно да изпрати съобщение на инспектор Закинтус, че възнамерявам да проуча пещерата?

— Отговорът е много прост — каза самонадеяно Фон Тил. — Вие не сте знаели, че Дариус работи за мен. Той е получил съобщението на Тери, но за ваше съжаление, е пропуснал да го предаде на инспектор Закинтус. Приемете смело фактите, майоре, въвлекли сте се в неща, които съвсем не са по силите ви.

Пит не отговори веднага. Стоеше неподвижен, поемайки болката, която изгаряше крака му и се запита дали сега не е подходящият момент. Щеше да е невъзможно да издържи още дълго — зрението му започваше да се замъглява и той не биваше да гледа прекалено оптимистично на способностите си. Обърна леко глава и се загледа безизразно в Дариус. Лугерът продължаваше да сочи в пъпа му. Да, сега е моментът, каза си той, и се надяваше да е прав в преценката си.

— Съгласен съм — рече най-накрая той. — Това идва да покаже само, че вие не можете да спечелите всичко, нали, адмирал Хайберт?

Отначало Фон Тил не отговори. Лицето му не изразяваше нищо. После невероятната правдоподобност на думите на Пит започна да прониква в съзнанието му. Той направи крачка към Пит.

— Как… как ме нарекохте? — процеди той през стиснати зъби, едва мърдайки устни.

— Адмирал Хайберт — повтори Пит. — Адмирал Ерих Хайберт, командир на транспортния флот на нацистка Германия, фанатичен последовател на Адолф Хитлер и брат на Курт Хайберт, аса от Първата световна война.

И малкото останал цвят по лицето на германеца изчезна.

— Вие… вие направо сте си изгубили ума.

— Подводницата U-19 — това беше последната ви грешка.

— Глупости! Пълни глупости! — Стиснатите устни говореха тихо и с недоумение.

— Моделът й е в кабинета ви. Още тогава ми направи странно впечатление. Запитах се защо един бивш военен пилот ще държи модел на подводница вместо на самолета, с който е летял по време на войната. Пилотите са сантиментални към тези неща, както и моряците. Нещо не се връзваше. Последната ирония е, че Дариус, без да знае действителната ви самоличност, използва радиото на инспектор Закинтус, за да се свърже с германските военноморски архиви в Берлин по моя молба.

— Значи това сте търсили — обади се Дариус, все още нащрек.

— Поръчах го като рутинно запитване. Поисках списък на екипажа на U-19. Освен това се свързах със стар приятел в Мюнхен — запалянко по авиацията през Първата световна война — и го попитах дали знае нещо за летец на име Бруно фон Тил. Отговорът беше крайно интересен. Някой си Фон Тил наистина извършвал полети за Германската имперска авиационна служба. Но вие твърдяхте, че сте летели заедно с Курт Хайберт с „Яста-73“ от аеродрума на Ксанти. А истинският Фон Тил е летял с „Яста-9“ във Франция от лятото на 1917 година до примирието през ноември на 1918 година и той никога не е напускал Западния фронт. Следващата интересна и пикантна новина е първото име в списъка на екипажа на U-19 — командир Ерих Хайберт. Но тъй като съм досадно любопитен човек, аз не спрях дотам. Свързах се отново с Берлин, този път от радиото на кораба, и ги помолих да ми пратят информация за Ерих Хайберт. Да бях поискал информация за Хитлер, Гьоринг или Химлер, нямаше да изправя на нокти германските власти така, както с тази молба.

— Врели-некипели… Той направо бълнува. — Лукавият, пресметлив израз а ла Фу Манчу се бе върнал по лицето на стария германец. — Никой човек с ума си не би повярвал на тия нелепи приказки. Един модел на подводница трудно би могъл да послужи за солидна връзка между мен и Хайберт.