Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Не е нужно да доказвам нищо от казаното. Фактите сами говорят. Когато Хитлер е поел властта, вие сте станали негов заклет последовател. В отговор на лоялността ви и като признание за предишните ви ценни бойни заслуги, той ви повишава в офицер, командващ транспортния флот — звание, което вие носите през цялата война, докато точно преди капитулацията на Германия не изчезвате.

— Това няма нищо общо с мен — избухна Фон Тил.

— Грешите — възрази Пит. — Истинският Бруно фон Тил се оженва за дъщерята на заможен баварски бизнесмен, който наред с другите си интереси, притежава малък флот от търговски кораби, кораби, които плават под гръцки флаг. Фон Тил решава да се възползва от това. Изважда си гръцки граждански документи и става управляващ директор на „Минерва лайнс“. Финансово дружеството е на загуба, но той го превръща в първокласен търговски флот, като внася незаконно оръжие и основни военни материали в Германия в пряко нарушение на Версайския пакт. Така се запознавате с него и му помагате да организира операциите. И двамата имате полза, но Фон Тил не е бавноразвиващ се. Той разбира, че силите на Оста ще загубят най-накрая. Затова залага на Съюзниците.

— Не схващам каква връзка има това — пак се обади Дариус, чийто интерес Пит бе събудил, но въпреки това той лесно можеше и да угасне.

— Сега идва най-интересната част. Твоят шеф, Дариус, не е от хората, които оставят всичко на случайността. Някой не толкова умен човек просто ще се опита да се покрие. Но не и адмирал Ерих Хайберт. Той е много, много хитър. По някакъв начин си проправя път през съюзническите фронтове до Англия, където живее истинският Фон Тил, убива го и заема неговото място.

— Как е могло да стане? — попита Дариус.

— Не само че е могло — отговори му Пит, — но е станало до последната подробност. И двамата са имали горе-долу еднакъв ръст и телосложение. Няколко промени тук и там от опитен хирург, няколко жестове и начин на говорене, заучени до съвършенство и мъжът, който стои пред теб става същински двойник на истинския Бруно фон Тил. Защо не? Близки приятели няма — Фон Тил е бил доста самотен човек, никой не го е познавал добре. Жена му умира бездетна. Има обаче един племенник, роден и израснал в Гърция. Но дори и той отначало не долавя разликата, а чак след няколко години и това му струва живота. За професионалист като Хайберт това е направо детска игра. Племенникът и съпругата му биват убити в инсцениран нещастен случай с яхта. Тери, дъщеря им, е пощадена. Но не от великодушие от страна на Хайберт, уверявам те. Образът на загрижен чичо закрилник е твърде добър за обществеността, за да бъде изпуснат.

Пит хвърли още един бегъл поглед към охранителите, тунела и японската подводница. После го върна отново върху Фон Тил.

— След промяната във външността, контрабандата става просто странична дейност за теб, Хайберт. Изобретението да се закрепи подводница за кила на кораб е нещо съвсем естествено за изпечен командир на немска военна подводница. Хайберт, или още Фон Тил, го прави за външния свят. „Минерва лайнс“ процъфтяват, парите се изливат в дружеството като водопад. Но ти започваш да се безпокоиш — нещата вървят прекалено добре. Колкото по-известен ставаш, толкова повече се увеличават шансовете да бъдеш разкрит. Затова се преместваш на остров Тасос, преустройваш вилата и влизаш в ролята на саможив ексцентричен милионер. Както винаги бизнесът не е проблем. Инсталираш мощно късовълново радио, за да движиш дейността на „Минерва лайнс“, без дори да стъпваш на континента. Порочното ти минало обаче надделява. Ти оставяш флота ти да западне до четвъртокласно транспортно дружество и насочваш таланта си предимно в контрабандно…

— Накъде води целият този разговор? — прекъсна го Дариус.

— Към уреждане на сметките — поясни Пит. — Изглежда, че адмирал Хайберт става подозрителен с отсъствието си на Нюрнбергския процес. В списъка на издирваните военнопрестъпници името му е веднага след това на Мартин Борман. Истинска душичка е той. Докато Айхман гори евреите, Хайберт събира военнопленниците от лагерите и ги натоварва в трюмовете на стари търговски плавателни съдове, които пуска свободно по течението в Северно море, надявайки се британските и американските бомбардировачи да свършат нацистката мръсна работа. Независимо от факта, че изчезва в края на войната, той знае какво ще се случи, ако остане в Германия. Обвинен е в „ин абсентиа“ от Международния военен трибунал в Нюрнберг и осъден на смърт. Жалко, че не е бил обесен още тогава. Но по-добре късно, отколкото никога.