Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Вие отговорихте само на половината от въпроса ми, Фон Тил — кога.

— Нима как ще бъдете умъртвени има голямо значение за вас?

— Нали ви казах, мразя изненадите.

Германецът го огледа със студен замислен поглед, после сви рамене.

— Всъщност не виждам нищо страшно в това да ви разкрия неизбежното. — Той отново погледна часовника си. — Всички вие ще бъдете застреляни. Доста варварски и по безжалостен начин, признавам, но предпочитам да мисля, че такава смърт е по-хуманна, особено в сравнение с това да бъдете заровени живи.

Пит се замисли за миг.

— Товаренето на подводницата и премахването на оръжията от сваления „Албатрос“ говори, че се каните да изчезнете. Прибирате палатката си, Фон Тил, и изчезвате в нощта. После, след като потеглите, една минута, пет, а може би дори и половин час по-късно, взривни вещества ще бъдат детонирани и ще запечатат кухината под тонове скали, погребвайки нас, шестимата, и заличавайки всички улики за подводната ви незаконна операция.

Фон Тил го гледаше едновременно с почуда и подозрение.

— Продължавайте, майоре. Намирам предположенията ви за крайно интересни.

— Вие сте притиснат от времето и започвате да се плашите. Под краката ви, под този док, лежат сто и трийсет тона хероин, натоварен в подводницата в Шанхай и пренесен по Индийския океан и през Суецкия канал на борда на товарен кораб на „Минерва лайнс“. Но не мога да не ви го призная — всеки друг на ваше място би се опитал да внесе тайно хероина в Съединените щати през задната врата, без фанфари. Но не и Бруно фон Тил. ББД & О, заедно с Дж. Уолтър Томпсън и всички други агенции на Медисън авеню не биха могли да измислят по-професионален начин за известяване на нелегалния товар и крайната цел на „Куин Артемиша“. Наистина много находчиво измислено. Въпреки че агентите на Интерпол най-накрая разгадаха подводното ви транспортиране, то няма никакво значение. Погледите на всички тях са все още отправени към „Куин Артемиша“. Следвате ли мисълта ми?

Двамата стояха безмълвни, без да дават положителен или отрицателен отговор.

— Както несъмнено ви е уведомил Дариус — продължи Пит, — в момента инспектор Закинтус и Управлението за борба срещу наркотиците си губят времето и усилията да подготвят капан за кораба, когато той стигне в Чикаго. Тръпки ме побиват, като си помисля, че те няма да открият нищо, освен екипаж с усмивки на актьори и трюмове, пълни само с какао от Цейлон.

Пит замълча и измести тупкащия си от болка крак в по-удобно положение. Той забеляза, че Найт и Томас бяха влезли при Удсън в трюма. После продължи:

— Трябва да е огромно задоволство да знаеш, че Интерпол се е хванал на въдицата ви. Хората нямат и представа, че подводницата и хероинът са били свалени снощи тук, за да бъдат прехвърлени на следващия кораб на „Минерва лайнс“, който мине оттук. Който, между другото, трябва да бъде „Куин Джокаста“, пътуващ за Ню Орлиънс с товар от турски тютюн и ще пусне котва на една морска миля от брега след около десет минути. Именно затова сте изплашен, Фон Тил. Времето ви притиска и вие трябва да рискувате при евентуална среща с кораба ви посред бял ден.

— Имате силно развито въображение — отбеляза пренебрежително Фон Тил, но бръчките на загриженост по лицето на възрастния германец не останаха незабелязани от Пит. — Не можете по никакъв начин да докажете безумната си теория.

Пит подмина думите му и каза:

— Защо да се притеснявам? При всички случаи ще умра след броени минути.

— Поздравявам ви, майоре, имате много аналитичен ум. Не виждам защо да не призная, че сте прав във всичко, което казахте, с изключение на едно: „Куин Джокаста“ няма да акостира в Ню Орлиънс. В последния момент той ще се отклони от курса си в посока Галвестън, Тексас.

Тримата мъже на другата подводница бяха свалили оръжията от „Албатрос“ и тайнствено изчезнаха от поглед. Хърсонг подаде през люка един сандък на Спенсър, който също изчезна в корпуса при Томас, Найт и Удсън. Пит побърза да заговори отново. Сега му беше нужна всяка секунда.

— Още един въпрос, преди Дариус да се вживее в задачата си. От любезност не можете да ми откажете.

Дариус стоеше на мястото си с лице, изразяващо готовност да убива. Приличаше на садистично дете в час по биология, което няма търпение да направи дисекция на жаба.

— Много добре, майоре — каза Фон Тил разговорливо. — Питайте.

— Как ще бъде разпространен кокаинът, след като се разтовари в Галвестън?