Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Жалко, че Вили не е тук, за да ви чуе.

— Къде е добрият стар Вили Любопиткото? — попита Пит.

— Вили пилотираше самолета — отвърна Фон Тил. — Когато „Албатрос“ падна в морето, горкият Вили остана затиснат в останките. Удави се, преди да стигнем до него. — Лицето на Фон Тил изведнъж доби твърд и заплашителен вид. — Както изглежда, вие ми коствате шофьора и пилота, както и кучето ми.

— Било е много лековерно от страна на Вили — каза тихо Пит. — Аз го примамих със същия онзи трик със стар балон, който британците са използвали за Курт Хайберт. Колкото до кучето, преди да го насъскате срещу някой друг, нищо не подозиращ ваш гостенин, предлагам да си преброите приборите за хранене.

Фон Тил го изгледа с любопитство, после кимна.

— А, да. Забележително, много забележително. Убили сте моята хрътка шампион с десертно ножче, което сте си присвоили от масата ми по време на вечерята. Много невъзпитано от ваша страна, меко казано. Мога ли да ви попитам как разбрахте какво ви очаква?

— Беше предчувствие — поясни Пит, — ни повече, ни по-малко. Не биваше да се опитвате да ме убивате. Това беше първата ви грешка.

— Жалко, че бягството ви от лабиринта само удължи живота ви с няколко часа.

Пит равнодушно погледна над главите на Фон Тил и Дариус. Страховитият черен тунел сега беше странно празен, двамата охранители ги нямаше. Но не и другите петима, които се бяха наредили покрай стената с картечните си пистолети и все тъй всяваха ужас.

— Вашият комитет по посрещането ме кара да смятам, че сте ни очаквали — смънка Пит.

— Естествено, че ви очаквахме — потвърди Фон Тил с делови тон. — Добрият приятел Дариус ни уведоми, че ще дойдете. Точният ви час на пристигане стана ясен, когато „Първи опит“ започна да действа подозрително, а и кой здравомислещ капитан би доближил чак толкова кораба си до стръмните скали на Тасос.

— Колко сребърника му бяха нужни на Дариус, за да стане предател?

— Точната сума едва ли би имала значение за вас — отвърна Фон Тил. — Фактът е, че Дариус работи за мен от десет години. Както виждате, нашето сътрудничество се оказа от взаимна полза.

Пит се вгледа в черните като въглен очи на Дариус.

— Както и да го наричате, то си остава предателство. Това е втората ви грешка, Фон Тил. Наемането на гнусен мазник като Дариус води неминуемо до нежелани резултати.

Дариус неволно потрепери от ярост. Лугерът, стърчащ от масивния му юмрук, приличаше на мутантен израстък и беше насочен право в пъпа на Пит.

Фон Тил уморено поклати глава.

— Опълчването ви срещу Дариус може да ви донесе само смърт.

— Какво значение има? Вие така или иначе ще убиете всички нас.

— Пак ли вашето предчувствие, майоре? То наистина ви служи добре. — Фон Тил говореше с весел тон, прекалено весел, както му се стори на Пит.

— Не обичам изненадите — каза язвително той. — Кажете само кога и как.

С добре заучен превзет жест Фон Тил дръпна нагоре ръкава си и съсредоточено загледа часовника си.

— Ако трябва да съм точен, след единайсет минути. Само толкова време мога да си позволя.

— А защо не веднага? — изръмжа Дариус. — Защо да чакаме? Имаме и друга работа да вършим.

— Търпение, Дариус — смъмри го Фон Тил. — Ти изобщо не разсъждаваш. Та нали можем да използваме допълнителна работна ръка, за да натоварим стоката си на борда на подводницата. — Той погледна към Пит и се усмихна. — Тъй като сте ранен, майоре, вас не ви включвам. Но хората ви могат да започнат да пренасят съоръженията в предния люк.

— Ние не работим за кръволоци — заяви спокойно и кротко Пит.

— Ами много добре, щом се опъвате. — Фон Тил се обърна със сияещо от радост лице към Дариус. — Простреляй лявото му ухо. Със следващия си куршум отнеси носа му, а след това…

— Престани, дърти садистичен шваба! — Думите излязоха измежду стиснатите зъби на Удсън. — Ще натоварим проклетата ти подводница.

Те нямаха друг избор. И Пит нямаше друг избор. Той можеше само да стои безпомощен и да наблюдава как Спенсър и Хърсонг започнаха да вдигат сандъци от малка купчина и да ги подават на качилите се на подводницата Найт и Томас. Удсън беше влязъл в трюма и само ръцете му, които се подаваха от време на време, за да поеме товара, издаваха местонахождението му.

Парещата болка в крака на Пит се възвърна. Той имаше чувството, че някакво микроскопично човече търчи нагоре-надолу по раната му с огнепръскачка. На един-два пъти му причерня; всеки път стискаше зъби, докато вълната на мрака отминеше. С неимоверна сила на волята успя да придаде на гласа си разговорлив тон.