Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Като по даден знак мраморните камъчета започнаха да падат към дъното на резервоара, последвани почти веднага от модела. Той се удари в дъното на близо четири метра от лота. Водолазът направи малък знак на дъното на резервоара и вдигна ръка, за да покаже с два пръста разстояние от два и половина сантиметра.

— Ето на, адмирале! Сто и десет спускания досега и моделът нито веднъж не удари дъното в радиус повече от десет сантиметра.

Сандекър се загледа продължително в модела, после се обърна към Силвърстейн.

— И тъй, къде да търсим?

— След няколко смайващи изчисления на отдела ни по физика — отвърна Силвърстейн, — тяхното най-твърдо предположение е на хиляда и двеста метра югоизточно от мястото, където „Сафо I“ е открила корнета, но все пак това е все още предположение.

— Защо сте сигурен, че хорната също не е потънала под ъгъл?

Силвърстейн го погледна с престорен израз на обида.

— Вие подценявате дарбата ми за безукорност, адмирале. Нашите изчисления тук ще бъдат невалидни без точната представа за пътя на корнета до морското дъно. В бордерата за разноските ще намерите включена и една разписка от заложната къща „Моу“ за два корнета. След поредица от опити в резервоара, ние ги занесохме на двеста морски мили от Кейп Хатерас и ги пуснахме във вода, дълбока близо четири хиляди метра. Мога да ви покажа диаграмите от нашия хидролокатор. И двата корнета паднаха на дъното с отклонение от петдесетина метра от вертикалната линия, прекарана от изходната им точка.

— Не исках да ви обидя — спокойно каза Сандекър. — Премалява ми, ако ми разрешите каламбура, като си помисля, че липсата ми на доверие ще ми струва каса шардоне „Робер Мондеви“ от 1984 година.

— От 1981 — ухили се Силвърстейн.

— Ако има нещо, което не понасям, то е глупак с добър вкус.

— Помислете си само колко прост би бил светът без нас.

Сандекър не отвърна нищо. Приближи се към прозореца и се загледа в керамичния модел на „Титаник“ в резервоара. Силвърстейн застана зад него.

— Пленяващ е този обект на проучване, дума да няма.

— Странно нещо има в „Титаник“ — каза тихо Сандекър. — Омагьоса ли те веднъж, не можеш да мислиш за друго.

— Но защо? Какво толкова има в него, та обсеби ли въображението, не го пуска?

— Защото той е корабът, претърпял корабокрушение, който засрамва всички останали — отвърна Сандекър. — Той е най-легендарният и в същото време най-загадъчното съкровище в съвременната история. Само една негова снимка е достатъчна да повиши адреналина. Да се узнае нещо за историята му, за екипажа, който го е управлявал, за хората, които са се разхождали по палубите му в кратките дни на съществуването му — това е, което разпалва въображението, Силвърстейн. „Титаник“ е огромен архив на една епоха, на която никога вече няма да бъдем свидетели. Само един бог знае дали е в нашата власт да извадим бележитата особа отново на бял свят. Но, ей богу, поне ще опитаме.

Подводницата „Сий Слъг“ отвън изглеждаше изчистена и гладка от гледна точка на аеродинамиката, но за Пит, който едва сгъна сто осемдесет и осем сантиметровото си телосложение на лоцманската седалка, вътрешността й бе клаустрофобичен кошмар от хидравличен водопровод и електрическа схема. Плавателният съд беше дълъг шест метра, с цилиндрична форма и със заоблени краища като летаргичния й съименник 3 3 Сий Слъг означава морски гол охлюв. — Б.пр. . Беше боядисан в жълто-бяло и имаше четири широки отвора, разположени по два на носа му, а в горната му част, като малки радарни свода, бяха монтирани две мощни, високоинтензивни лампи.

Пит попълни контролния лист и се обърна към Джордино, който седеше на мястото вдясно от него.

— Да се потопяваме ли?

По устните му цъфна широка усмивка.

— Да, давай.

— Какво ще кажеш, Руди?

Гън вдигна поглед, както бе наведен пред по-долните люкове и кимна.

— Ако сте готови.

Пит заговори в микрофона и впери взор към малкия телевизионен екран над командното табло, когато на него се показа как дерик-кранът на „Модок“ повдига „Сий Слъг“ от люлката на палубата му и внимателно я спуска през борда във водата. Веднага щом един водолаз откачи въжето на крана, Пит натисна клапата на баласта и подводницата започна бавно да потъва под ленивите, с дълбоки бразди вълни.

— Устройството за поддържане на жизнените функции включено — съобщи Джордино. — Един час до дъното, десет часа за претърсване, два часа за изкачване на повърхността, като ни оставя резервни пет часа за всеки случай.