Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Преместих се да живея при Мари Шелдън, подводна геоложка в НЮМА. Тя беше тъй любезна да ми даде стая под наем в къщата си в Джорджтаун, докато изляза от душевното си объркване. Моля те, не се опитвай да се свързваш с мен. Това ще доведе само до размени на още обидни думи. Дай ми време да обмисля нещата, Джийн, умолявам те.

Казват, че времето лекувало всички рани. Нека се помолим да е вярно. Нямам намерение да те напускам, Джийн, сега, когато имаш най-голяма нужда от мен. Вярвам, че постъпката ми ще свали още един товар от тежките задължения на твоя пост.

Прости ми женската слабост, но от другата страна на монетата, от моята страна, нещата изглеждат така, сякаш ти ме пропъди. Да се надяваме, че бъдещето ще помогне на нашата любов да издържи.

Още веднъж, обичам те,

Сийграм препрочете писмото четири пъти — погледът му отказваше да се откъсне от четливо изписаните страници. Най-накрая той загаси лампата и продължи да стои на мястото си в тъмнината.

Дана Сийграм стоеше пред гардероба си, обзета от присъщото женско колебание с какво да се облече, когато на вратата на спалнята се почука.

— Дана? Готова ли си?

— Влез, Мари.

Мари Шелдън отвори вратата и надникна в стаята.

— Мили боже, душичке, та ти дори не си облечена!

Гласът на Мари излизаше дълбоко от гърлото й. Тя беше дребна, слаба жизнена жена с живи сини очи, малък вирнат нос и огромна изрусена коса, оформена на рошави кичури. Мари щеше да е много предизвикателна, ако не беше квадратната й челюст.

— Всяка сутрин съм на тоя хал — сприхаво каза Дана. — Де да можех да бъда по-организирана и да си подреждам нещата от вечерта, а аз винаги оставям всичко за последния момент.

Мари се приближи до нея.

— Какво ще кажеш за синята пола?

Дана изхлузи полата от закачалката, после я захвърли на килима.

— По дяволите! Дадох подходящата към нея блуза на химическо чистене.

— Внимавай, защото още малко и от устата ти ще почне да излиза пяна.

— Не мога да се въздържам. Напоследък като че ли нищо не върви както трябва.

— Искаш да кажеш, откакто се раздели със съпруга си.

— Последното нещо, от което имам нужда, е конско.

— Успокой се, миличка… Ако искаш да си излееш на някого гнева, застани пред огледало.

Дана се изправи, напрегната като кукла, чиито пружини са навити докрай. Мари видя как сълзите й напират от повишена емоционална възбуда и би стратегически отбой.

— Отпусни се. Не бързай. Аз ще сляза долу да загрея колата.

Дана изчака, докато стъпките на Мари заглъхнаха, после влезе в банята и погълна две капсули либриум. Щом успокоителното средство започна да действа, тя спокойно облече тюркоазна ленена рокля, оправи косата си, нахлузи ниски обувки и тръгна надолу.

По пътя за щаба на НЮМА Дана изглеждаше весела и бодра и си тактуваше с крак в ритъма на музиката от радиото на колата.

— Едно хапче ли, или две? — попита равнодушно Мари.

— Мм?

— Попитах едно хапче ли взе, или две? Повече от сигурно е, че когато мигновено се превърнеш от зла кучка в госпожица Гуди Двете обувки 2 2 Героиня от едноименна приказка (1765 г.) на Джон Нюбъри и Оливър Голдсмит. Бедното момиче Гуди много искало да има две обувки и когато най-накрая се сдобило с тях, започнало да се хвали на всеки срещнат, че има две обувки. — Б.пр. , значи си му друснала хапчета.

— Имах предвид конското.

— Добре, но те предупреждавам, уважаема съквартирантке. Ако някоя тъмна нощ те заваря просната на пода от предозиране, тихо ще си събера партакешите и мълчаливо ще изчезна в нощта.

— Преувеличаваш.

Мари я погледна.

— Така ли? Ти почна да лапаш тия боклуци, както някой смахнат на тема здраве се тъпче с витамини.

— Нищо ми няма — дръзко рече Дана.

— Нищо ти няма, друг път! Ти си класически случай на емоционално депресирана и разстроена жена. И то, ще добавя, от най-тежкия вид.

— Нужно е време, за да се притъпят някои чувства.

— Някои чувства ли? Глупости. Искаш да кажеш да притъпиш вината си.

— Няма да се самозалъгвам, че съм направила най-доброто нещо, като напуснах Джийн. Но съм убедена, че направих най-правилното.

— Не ти ли минава през ума, че той има нужда от теб?

— Надявах се да ми протегне ръка, но всеки път, когато бивахме заедно, се сдърпвахме като улични котки. Той ме довърши, Мари. Все същата стара изтъркана история. Когато мъж като Джийн стане роб на работата си, той издига стена, която не може да се пробие. И глупавата причина, невероятно глупавата причина е, че той си въобразява, че като споделя проблемите си, автоматически ще хвърли и мен на бойната линия. Мъжът приема неблагодарната тежест на отговорността. Докато ние, жените, не. За нас животът е игра, която играем ден за ден. Ние никога не планираме напред като мъжете. — Лицето на Дана помръкна и се изопна. — Мога единствено да чакам и да се върна, след като Джийн се нарани в личната си битка. Тогава, и само тогава, ще съм сигурна, че той ще посрещне радушно завръщането на компанията ми.