Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Мога ли да седна, господин капитан?

— Освен ако не искате да метнете салфетка върху ръката си и да разчистите масата — каза Превлов, все тъй увлечен в четивото си. — Естествено, че може.

Марганин си поръча водка и зачака Превлов да подхване разговора. След около цели три минути капитанът сложи настрана папката и запали цигара.

— Кажете ми, лейтенант, следите ли експедицията „По течението Лорелай“?

— Не с подробности. Просто преглеждам доклада и го препращам на вашето внимание.

— Жалко — рече високомерно Превлов. — Помислете си само, лейтенант, подводница, която е в състояние да измине хиляда и петстотин морски мили по дъното на океана, без нито веднъж да излезе на повърхността в продължение на близо два месеца. Нямаше да е лошо, ако съветските учени имаха половината от такова въображение.

— Откровено казано, господин капитан, аз намирам доклада за доста отегчителен.

— Отегчителен ли, как не! Ако го бяхте изучил в някой от редките ви моменти на добросъвестно посвещение, щяхте да откриете странно отклонение от уговорения курс на експедицията в последните дни.

— Пропуснал съм да забележа скрит смисъл в обичайна промяна на курса.

— Интелигентният човек търси скрит смисъл във всяко нещо, Марганин.

На място смъмреният Марганин погледна притеснен часовника си и отмести поглед към мъжката тоалетна.

— Мисля, че трябва да проучим какво толкова интересно са открили американците край нюфаундлендските Гранд Банкс — продължи Превлов. — От случая в Нова земя искам да проуча внимателно всяка подводна операция, предприета от НЮМА през последните шест месеца. Интуицията ми подсказва, че американците са намислили нещо, което предвещава опасност за майка Русия. — Превлов направи знак на минаващ сервитьор и му посочи празната си чаша. Облегна се назад и въздъхна. — Нещата никога не са такива, каквито изглеждат, нали? Ние изпадаме в особено и объркано положение, когато си дадем сметка, че всяка запетайка, всеки период върху късче хартия може да съдържа жизненоважен план на някаква изключителна тайна. Това поне е най-малкото очевидно упътване, което съдържа отговорите.

Сервитьорът дойде с коняка за Превлов и той пресуши чашата, задържайки за миг питието в устата си, преди да го погълне наведнъж.

— Ще ме извините ли за момент, капитане?

Превлов го погледна и Марганин кимна към тоалетната.

— Разбира се.

Марганин влезе в облицованата с плочки и с висок таван тоалетна и застана пред писоара. Не беше сам. Изпод вратата на една от клетките с тоалетни чинии се виждаха до глезените чифт крака с панталони. Той остана на мястото си, без да бърза, докато не чу да се пуска вода от казанчето. Тогава отиде до мивката и започна бавно да мие ръцете си, наблюдавайки в огледалото как същият дебел мъж от пейката в парка закопча колана си и се приближи до него.

— Извинете, моряко — заговори го дебелият мъж. — Това изпадна от вас на пода. — Той подаде на Марганин малък плик.

Марганин го взе, без да се колебае и го пъхна в джоба на куртката си.

— О, колко съм небрежен. Благодаря ви.

Дебелият мъж се наведе над мивката, когато Марганин се обърна за кърпата.

— Пликът съдържа взривоопасна информация — тихо рече той. — Не се отнасяй лековерно с него.

— Ще бъда много внимателен.

Писмото лежеше точно в средата на писалището на Сийграм в студиото му. Той запали лампата, отпусна се на стола и зачете.

Скъпи Джийн,

Обичам те. Сигурно ще ти се стори банален начин за начало на писмо, но е самата истина. Аз все още те обичам с цялото си сърце.

Правех отчаяни опити да те разбирам и ободрявам през тези тежки месеци. Ако знаеш как страдах, докато чаках да приемеш любовта и вниманието ми, без да очаквам нищо в замяна, освен малък знак, издаващ чувствата ти. В много отношения аз съм издръжлива, Джийн, но нямам силата и търпението да се преборвам с безразлично пренебрежение. Никоя жена ги няма.

Копнея за първите ни години, за дружеските години, когато грижата ни един за друг имаше далеч по-голямо значение от изискванията на професионалния ни живот. Тогава беше по-просто. Ние преподавахме на нашите студенти в университета, смеехме се и се любехме така, сякаш ни беше за последен път. Може би аз забих клина между нас с отказа си да имаме деца. Може би един син или дъщеря щеше да ни обвърже по-здраво. Не зная. Мога само да съжалявам, че не се получи.

Знам само, че ще бъде най-добре и за двама ни, ако поставя време и разстояние между нас за известен период, защото засега съжителството ни под един покрив като че ли разкрива духовна нищета и егоизъм, за които нито един от нас не е подозирал, че притежава.