Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Никълсън кимна.

— Лично аз ще уредя канала.

Президентът изглеждаше сломен и се отпусна в креслото си.

— Не искам да ви внушавам, господа — каза той уморено, — тъжния факт, че ако бъдем разкрити, всички ще бъдем дамгосани като предатели.

Сандекър се наведе над голяма контурна карта на дъното на Северния Атлантик и продължи да върти показалката в ръката си. Погледна първо Гън, после Пит, който стоеше от другата страна на миниатюрния морски пейзаж.

— Едно не мога да разбера — заговори той след моментно мълчание. — Ако хорната може да послужи за указание, то „Титаник“ не се намира там, където се предполага.

Гън взе един тънък флумастер и направи малка отметка върху картата.

— Последното му местоположение, за което бе съобщено точно преди да потъне, е тук, на 41°46’N-50°14’W.

— А ти къде откри хорната?

Гън драсна още една отметка.

— Точното местоположение на надводната плаваща база на „Сафо I“ в момента, в който открихме корнета на Фарли, беше на шест мили на югоизток.

— Несъответствие с шест мили. Как е възможно?

— Имало е противоречиви доказателства относно местоположението на „Титаник“, когато е потъвал — поясни Пит. — Шкиперът на един от спасителните кораби, Маунт Темпъл, съобщил, че лайнерът се намирал много по на изток, като сведението му се е основавало на разположението на слънцето — далеч по-точно от предаденото от четвъртия офицер на „Титаник“ местоположение, направено без астрономически наблюдения веднага след като параходът се е блъснал в айсберга.

— Но корабът, който е качил оцелелите… мисля, че се казваше „Карпатия“ — възрази Сандекър, — се е движел към местоположението, дадено му от радиотелеграфиста на „Титаник“ и е влязъл в пряк контакт със спасителните лодки в порядъка на четири часа.

— Съществува известно съмнение, че „Карпатия“ действително е стигнала толкова бързо, както е уверявал капитанът му — отвърна Пит. — Ако е било така, то визирането на останките от корабокрушението и спасителните лодки може да е станало на няколко мили югоизточно от местоположението на „Титаник“, съобщено по радиото.

Сандекър безцелно почука по контура на картата.

— Това, господа, ни поставя между дявола и дълбокото синьо море, тъй да се каже. Дали да проведем нашето претърсване точно в района на 41°46’N-50°14’W? Или да заложим парите си на мястото на хорната на Греъм Фарли — на шест мили югоизточно? Ако загубим, един господ знае на колко акра недвижимо имущество на Атлантическия океан ще има да влачим подводните телевизионни камери, преди да се натъкнем на потъналия кораб. Ти какво ще кажеш, Руди?

Гън не се замисли.

— Тъй като нашата схема на претърсване със „Сафо I“ не ни доведе на или близо до обявеното местоположение на „Титаник“, предлагам да спуснем телевизионните камери в района на мястото, където открихме корнета на Фарли.

— А ти, Дърк?

Пит не отговори веднага. После каза:

— Давам гласа си за забавяне с четирийсет и осем часа.

Сандекър погледна нерешително над картата.

— Не можем да си позволим забавяне с един час, камо ли с четирийсет и осем.

Пит срещна погледа му.

— Предлагам да оставим засега камерите и да скочим направо към следващата стъпка.

— Каква е тя?

— Да спуснем управлявана от хора подводница.

Сандекър поклати глава.

— Неразумно. Една шейна с телевизионна камера, теглена от плавателен съд на повърхността, може да обхване пет пъти района за половината от времето, необходимо за бавнодвижеща се подводница.

— Не и ако определим предварително мястото на корабокрушението.

Лицето на Сандекър помръкна.

— И как предлагаш да извършиш това по-малко чудо?

— Ще издирим и най-дребното сведение, свързано с последните часове на „Титаник“, ще съберем оттук-оттам всички рапорти за скоростта, противоречивите данни за местоположението, водните течения, ъгъла, под който се е плъзнал под вълните, ще включим и мястото, където е лежал корнетът — изобщо всичко и ще пуснем тези сведения в компютрите на НЮМА. С малко повече късмет получените данни ще трябва да ни изведат право в „предния двор“ на „Титаник“.

— Това е логичен подход — призна Гън.

— Междувременно — вметна Сандекър — ще загубим два дни.

— Нищо няма да загубим, сър, а само ще спечелим — убеден отвърна Пит. — Адмирал Кемпър ни даде назаем „Модок“. В момента той е на док в Норфолк, оборудван и готов да отплава.

— Разбира се! — възкликна Гън. — „Сий Слъг“.