Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Ама тази… тази система истинска ли е? — попита плахо Кемпър.

— Да, адмирале. Уверявам ви, че може да действа. Дори вече необходимият брой съоръжения за спиране на всеобщо ракетно нападение е в процес на изграждане.

— Господи! — възкликна Сандекър. — Това е най-съвременният вид оръжие.

— Сицилианският проект не е оръжие. Той е чисто научен метод за защита на страната ни.

— Трудно се побира във въображението — каза Кемпър.

— Просто си представете гърмежа при летене на реактивен самолет, усилен десет милиона пъти.

Кемпър изглеждаше напълно объркан.

— Но този звук… той няма ли да разруши всичко, което е на земята?

— Не. Енергийната сила е насочена към въздушното пространство и се натрупва по време на движение. За човек, който стои на морското равнище, въздействието й ще бъде същото, каквото и от далечен гръм.

— Какво общо има всичко това с „Титаник“?

— Елементът, необходим да възбуди оптималната степен на звуковото излъчване, е бизаният и именно там лежи нашата торба с късмети, господа, защото единственото известно в света количество на бизаниева руда е било натоварено на път за Съединените щати на борда на „Титаник“ през 1912 година.

— Ясно — кимна Кемпър. — Значи изваждането на кораба е последният ви отчаян опит да пуснете в действие вашата отбранителна система.

— Атомната структура на бизания е единствената, която дава резултат. След като програмирахме известните й свойства в нашите компютри, ние успяхме да проектираме съотношение трийсет хиляди към едно в полза на успеха.

— Но защо да се изважда целия кораб? — запита Кемпър. — Не може ли просто да се изтръгнат преградните му стени и да се вземе товара с бизания?

— Ще се наложи да си проправяме пътя към товарния трюм чрез взривяване на експлозиви. Опасността да унищожим рудата завинаги е огромна. Президентът и аз сме единодушни, че допълнителните разходи по изваждането на корпуса далеч превишават риска от загубата му.

Кемпър отново хвърли стръвта си.

— Вие сте реален мислител, Сийграм. Признавам ви тази черта. Но кое ви кара да смятате, че „Титаник“ е в такова състояние, че да бъде изваден цял? След седемдесет и пет години, прекарани на дъното, от него вероятно не е останало нищо, освен куп ръждясали боклуци.

— Моите хора имат теория по този въпрос — намеси се Сандекър, като остави настрани въдицата си, отвори чантата си за рибарски принадлежности и извади от нея плик. — Хвърли им един поглед. — Той подаде на Кемпър няколко снимки с формат десет на дванайсет сантиметра.

— Приличат ми на някакви подводни боклуци — отбеляза Кемпър.

— Точно така е — потвърди Сандекър. — Камерите на нашите подводници току се натъкват на разни предмети, изхвърлени от минаващи кораби. — Той посочи най-горната снимка. — Това е камбузна печка, намерена на дълбочина хиляда и двеста метра край Бермудските острови. Следващата е на блок на автомобилен двигател, заснет на хиляда и деветстотин метра, близо до Алеутските острови. И на двата предмета нямаше начин да определим времето на престоя им във водата. А тази пък е на самолет Груман Ф4Ф от Втората световна война, открит близо до Исландия на три хиляди метра. За него изровихме данни. На 17 март 1946 година поради изразходване на горивото лейтенант Щраус се е приводнил принудително в океана без никаква повреда.

Кемпър отдалечи следващата снимка на една ръка разстояние от очите си.

— Това пък чудо какво е?

— Това е заснето в момента на откриването му от „Сафо I“ по време на експедицията „По течението Лорелай“. Предметът, който отначало приличал на кухненска фуния, се оказа хорна. — Той показа на Кемпър снимка на инструмента, направена след реставрирането му от Воугъл.

— Това е корнет — поправи го Кемпър. — Казваш, че „Сафо I“ го е извадила?

— Да, от три хиляди и шестстотин метра. Лежал е на дъното от 1912 година.

Кемпър повдигна вежди.

— Да не би да ми кажеш още, че е от „Титаник“?

— Мога да ти покажа документирани доказателства.

Кемпър въздъхна и подаде обратно снимките на Сандекър. Раменете му увиснаха — стойка, издаваща изтощение и умора на мъж, който вече не е млад, мъж, който дълго време е носел на гърба си тежък товар. Той извади кутия бира от рибарската мрежа и издърпа халката на капака й.

— Какво доказват всички тези снимки?

Затворените устни на Сандекър се разтеглиха в лека усмивка.

— Доказателството е било пред очите ни в продължение на две години — тогава бе открит самолетът — но ние погледнахме съвсем през пръсти на възможностите. Е, разбира се, отличното състояние на самолета бе отбелязано, но нито един от моите океанографи не схвана значимостта на тези бележки. Истинските заключения си дойдоха на място едва когато „Сафо I“ извади хорната.