Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Може да бъде много късно — отбеляза Мари. — От твоите описания, Джийн, изглежда, е неоспорим кандидат за душевно разстройство или за коронарна тромбоза. Ако ти имаше капка воля, щеше да издържиш с него.

Дана поклати глава.

— Не мога да се справям с човек, който ме отхвърля. Докато не успеем да заживеем отново в мир, аз ще водя друг живот.

— Това ще включва ли други мъже?

— Само платоническа любов. — Дана се насили да се усмихне. — Нямам намерение да се правя на освободена жена и да скачам на всеки пенис, който се изпречи на пътя ми.

Мари се усмихна дяволито.

— Едно е да бъдеш придирчив и да се заричаш да бъдеш взискателен, но съвсем друго е на практика. Забравяш, че тук е Вашингтон, окръг Колумбия. Ние превъзхождаме числено мъжете в съотношение осем към едно. Те са щастливците, които могат да си позволят да бъдат взискателни.

— Ако има нещо да се случи, то ще се случи. Няма да тръгна да търся някоя авантюра. Освен това съм и отвикнала. Вече забравих как се флиртува.

— Прелъстяването на мъж е като карането на велосипед — каза Мари през смях. — Веднъж научиш ли се, не се забравя.

Тя паркира на просторния открит паркинг на щаба на НЮМА. Двете изкачиха стълбите, водещи към фоайето, където се вляха в потока от други служители, които бързаха по коридорите и изпълваха асансьорите на път за работните си места.

— Искаш ли да обядваме заедно? — предложи Мари.

— Дадено.

— Ще доведа неколцина приятели мъже за теб, за да поупражниш латентния си чар.

Преди Дана да успее да възрази, Мари изчезна в тълпата. Докато се качваше с асансьора, Дана установи със странно чувство на безпристрастно удоволствие, че сърцето й се разтуптя.

Сандекър вкара колата си в паркинга на колежа по океанография „Александрия“, слезе от шофьорското място и тръгна към мъжа, който стоеше до една малка електрическа кола за голф.

— Адмирал Сандекър?

— Да.

— Аз съм доктор Мъри Силвърстейн. — Закръгленият, нисък, плешив мъж подаде ръка. — Радвам се, че дойдохте, адмирале. Мисля, че имаме нещо, което ще ви е от полза.

Сандекър се настани в колата.

— Благодарни сме и за най-малката полезна информация, която можете да ни предоставите.

Силвърстейн пое кормилото и го поведе по асфалтовата алея.

— От снощи насам проведохме дълга поредица от тестове. Предупреждавам ви, че не мога да обещая нищо с математическа точност, но получените резултати са най-малкото интересни.

— Имахте ли проблеми?

— Донякъде. Главната пречка, която измества нашата преценка от точната страна на скалата към приблизителната й страна, е липсата на солидни факти. Например все още не е установена посоката на носа на „Титаник“, когато е потъвал. Този неизвестен фактор сам по себе си може да добави още четири квадратни морски мили към претърсвателния район.

— Не разбирам. Един четирийсет и пет тонен стоманен кораб не потъва ли по права линия?

— Не е задължително. „Титаник“ е лъкатушел и се е плъзгал под водата под плосък ъгъл от грубо казано седемдесет и осем градуса и докато е потъвал, теглото на водата, изпълвала предните му помещения, го е тласкало напред в порядъка между четири и пет морски възела. После, трябва да вземем под внимание и инерцията, причинена от неговата огромна маса, както и факта, че той е трябвало да измине две и половина морски мили, преди да удари дъното. Не, опасявам се, че лайнерът е стигнал дъното по хоризонтална линия на немалко разстояние от първоначалната точка на потъването.

Сандекър погледна океанографа.

— Как е възможно да знаете точния ъгъл на спускане при потъването на „Титаник“? Общо взето описанията на оцелелите са били неточни.

Силвърстейн посочи една огромна бетонна кула вдясно от него.

— Отговорите са там, адмирале. — Той спря малката кола пред главния вход на сградата. — Елате да ви демонстрирам на практика за какво говоря.

Сандекър го последва през къс коридор в стая с един голям прозорец от полиакрилна пластмаса в единия й край. Силвърстейн махна с ръка на адмирала да се приближи. Един водолаз с леководолазен дихателен апарат им махна от другата страна на прозореца. Сандекър отвърна на поздрава му.

— Това е дълбоководен резервоар — поясни делово Силвърстейн. — Вътрешните стени са направени от стомана и се издигат на височина шейсет метра с диаметър девет метра. За влизане и излизане от дъното има основна камера под налягане и пет шлюзови камери, разположени на разстояние една от друга от едната й страна, за да можем да наблюдаваме опитите си на различна дълбочина.