Клайв Къслър: Да извадим „Титаник“

— Това е планинският район на горния остров на Нова земя, на север от руската континентална територия. Всички индикации на нашите сателитни сензори сочат, че в този район има известна вероятност.

— По дяволите! — тихо измърмори президентът. — Всеки път, когато открием нещо подобно, то се оказва или в Съветския съюз, или в някой неприкосновен участък. — Той прегледа снимките, после премести поглед към Донър. — Но земята все пак е огромна. Положително има и други обещаващи райони, нали?

Донър поклати глава.

— Съжалявам, господин президент, но геолозите търсят бизаний, откакто Александър Бизни откри съществуването му през 1902 година. Според нашите сведения никой още не се е натъкнал на количества от него.

— Неговата радиоактивност е толкова силна — допълни Сийграм, — че той отдавна е изчезнал от континентите и може би съществува някъде в съвсем незначителни количества. Малкото оскъдни данни, които събрахме за този елемент, са взети от миниатюрни, изкуствено добити частици.

— Не можете ли да натрупате големи количества по изкуствен начин? — запита президентът.

— Не, сър — отвърна Сийграм. — Най-дълготрайната частица, която успяхме да произведем с мощен катализатор, се разложи след по-малко от две минути.

Президентът се облегна назад в стола си и впери поглед в Сийграм.

— Какво количество ви е необходимо, за да завършите програмата си?

Сийграм погледна първо Донър, после президента.

— Както знаете, господин президент, ние сме все още в теоретичната фаза…

— Какво количество ви е необходимо? — повтори президентът.

— По моя преценка около двеста и двайсет грама.

— Ясно.

— Това е количеството, необходимо за изпробване на цялостния замисъл — вметна Донър. — А за да пуснем в действие съоръженията по стратегическите участъци край националните граници, ще ни трябват още около шест килограма.

Президентът отпусна рамене.

— В такъв случай може би ще трябва да се откажем от тази програма и да опитаме нещо друго.

Сийграм беше висок, слаб човек, с тих глас и почтителни обноски, който, ако се изключеше широкият сплескан нос, спокойно можеше да се оприличи на Ейб Линкълн без брада.

Донър пък беше пълна противоположност на Сийграм. Нисък на ръст, той изглеждаше колкото широк, толкова и висок. Имаше светла коса с цвят на пшеница, меланхолични очи и лице, което сякаш винаги беше потно.

— Сицилианският проект — заговори той като картечница — е твърде близо до завършека си, за да го погребем и забравим. Аз твърдо настоявам да го осъществим. Ще изпробваме всички възможности и ако успеем… Боже мой, сър, последствията ще са грандиозни!

— Готов съм да чуя всяко предложение — каза спокойно президентът.

Сийграм пое дълбоко въздух и се впусна да изрежда:

— Първо, ще ни трябва вашето разрешение, за да построим необходимите съоръжения. Второ, ще са ни нужни средства. И трето, съдействието на Националната служба за подводни и морски изследвания — НЮМА.

Президентът погледна учудено Сийграм.

— Първите две изисквания са разбираеми, но не проумявам ролята на НЮМА в случая. Къде ще се вмести тя?

— Ще трябва да пратим тайно минералози в Нова земя. Тъй като островът е обграден с вода, една океанографска експедиция на НЮМА наблизо ще послужи като прикритие на мисията ни.

— Колко време ще ви трябва да изпробвате, да изградите и монтирате системата?

Донър не се замисли:

— Една година, четири месеца и седем дни.

— А докога ще можете да работите без бизаний?

— До последния етап — отвърна Донър.

Президентът облегна гръб на стола си и се загледа в корабния часовник, поставен върху масивното бюро. Почти цяла минута измина, преди отново да заговори.

— Както разбирам, господа, вие искате от мен да ви отпусна средства, за да построите недоказана, неизпробвана комплексна апаратура на стойност мултимилиони долари, която няма да работи, защото ни липсва първичната съставка, която пък ще трябва може би да откраднем от неприятелска държава.

Сийграм размърда куфарчето си, а Донър само кимна.

— Надявам се, ще ми кажете — продължи президентът, — как да обясня появата на цял лабиринт от съоръжения, разположени край държавните ни граници, на някой твърдоглав либерал в Конгреса, който си науми да прави проверка?

— Хубавото на системата е, че е малка и компактна. Според компютрите постройка, издигната до малка електроцентрала, ще върши чудесна работа. Нито руските шпионски сателити, нито някой фермер, живеещ наблизо, ще открият нещо необичайно в това.