Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Въпреки това, господин Пит, адмирал Сандекър ми каза, че вие сте — използвам неговите думи — гений в ръководенето на хора и в координирането на материално-техническото обезпечаване. — Той хвърли несигурен поглед към Пит. — Ще приемете ли работата?

— Не вярвате, че мога да я отхвърля, нали, Сийграм?

— Честно казано, не. Но когато човек виси на косъм от скала, малко му е трудно да има мнение относно кой да дойде да го спаси.

По устните на Пит се появи лека усмивка.

— Вярата ви в мен е трогателна.

— Е?

За известно време Пит остана вглъбен в мисли. Най-подир кимна почти незабележимо и погледна Сийграм право в очите.

— Добре, приятел, твой съм. Но не бързай да броиш пилците, докато онзи ръждясал негоден кораб не бъде закотвен на нюйоркското пристанище. В Лас Вегас няма човек, който ще прахоса на вятъра второ залагане на това лудо приключение. Когато открием „Титаник“, ако изобщо открием „Титаник“, корпусът му може и да не е в състояние да бъде изваден. Но в края на краищата нищо не е напълно невъзможно и въпреки че не мога да почна да гадая какво толкова ценно за правителството има в него, та да оправдае труда, все пак ще опитам, Сийграм. Но нищо повече не обещавам.

Пит се усмихна широко и скочи от пилотското кресло.

— Край на разговора. А сега, хайде да излизаме от тази сауна и да потърсим някое приятно заведение с климатична инсталация, в което да ме почерпиш едно питие. Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като успя да извършиш най-голямото подмамване на годината.

Сийграм стоеше на мястото си, твърде изтощен да направи каквото и да е друго, освен да свие рамене в безпомощно съгласие.

Отначало Джон Воугъл се отнесе към корнета просто като с поредния предмет за реставрация. По форма той съвсем не представляваше някаква рядкост. В конструкцията му нямаше нищо, което да привлече вниманието на някой колекционер. В момента състоянието му не можеше да привлече ничие внимание. Клапите му бяха ръждясали и здраво затворени; месингът беше обезцветен от натрупана особен вид мръсотия, а калта, запушила вътрешността на тръбите му, излъчваше противна миризма на риба.

Воугъл реши, че корнетът е недостоен за вниманието му; щеше да го даде на някой от помощниците му да го възстанови. Екзотичните инструменти — на тях именно Воугъл обичаше да възвръща първоначалното им състояние: древни китайски и римски тромпети с дълги, прави тръби и пронизителни тонове; износени стари хорни на ранните джазови величия; инструменти с прикрепено към тях късче история — тях Воугъл възстановяваше с търпението на часовникар, като неуморно влагаше майсторството си, докато предметът не заблестеше като нов и не засвиреше с брилянтно чисти тонове.

Той уви корнета в стара калъфка за възглавница и го остави до отсрещната стена на канцеларията си.

Апаратът „Ексикютоун“ върху бюрото му тихо иззвъня.

— Да, Мери, какво има?

— На телефона е адмирал Джеймс Сандекър от НЮМА. — Гласът на секретарката му стържеше по интеркома като нокти върху черна дъска. — Казва, че е спешно.

— Добре, свържи ме. — Воугъл вдигна слушалката. — Джон Воугъл слуша.

— Господин Воугъл, обажда се Джеймс Сандекър.

Фактът, че Сандекър бе набрал лично номера и не се перчеше със званието си, направи впечатление на Воугъл.

— Да, господин адмирал, с какво мога да ви услужа?

— Получихте ли го?

— Какво да съм получил?

— Една стара тръба.

— А, корнетът — сети се Воугъл. — Тази сутрин го намерих на писалището си без никакви пояснения. Предположих, че е дарение за музея.

— Моите извинения, господин Воугъл. Трябваше да ви предупредя, но бях претрупан с работа.

Искрено извинение.

— С какво мога да ви помогна, господин адмирал?

— Ще ви бъда признателен, ако можете да изследвате това нещо и да ме уведомите какво сте узнали за него. Дата на производство и тъй нататък.

— Поласкан съм, сър. Но защо точно аз?

— След като сте главен уредник на залата за музика към вашингтонския музей, естествено е да се обърна към вас. Освен това наш общ приятел ми каза, че светът е загубил още един Хари Джеймс, когато сте решил да станете учен.

Боже мой, помисли си Воугъл, той има предвид президента. Още една точка в полза на Сандекър. Явно има силни връзки.

— По това може да се спори — рече Воугъл. — Кога искате да ви представя доклада си?

— Във възможно най-кратък и удобен за вас срок.

Воугъл се усмихна под сурдинка. Учтивата молба си заслужаваше допълнителни усилия.