Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Прилича на хорна — каза Мъркър.

Гън поклати глава.

— Това е корнет.

— Как разбра? — Джордино бе станал от лоцманския пулт и се взираше над рамото на Гън през прозорчето.

— Навремето свирех на корнет в гимназиалния оркестър.

Сега вече и другите го разпознаха. Лесно успяха да различат блестящия чашковиден наустник на тялото и зад него — извитите тръби, водещи към клапите и мундщука.

— Съдейки по вида му — отбеляза Мъркър, — той е месингов.

— Точно затова магнитомерът на Мънк едва го е засякъл на скалата — поясни Джордино. — Мундщукът и подвижните клапи са единствените му части, които съдържат желязо.

— Интересно, колко ли време е престоял там? — попита Дръмър, без да се обръща към никого определено.

— На мен ми е по-любопитно да разбера откъде се е взел — каза Мъркър.

— Явно е бил хвърлен от някой кораб — подхвърли нехайно Джордино. — Сигурно на някое хлапе му е писнало от уроци по музика.

— А може би и собственикът му се намира някъде тук — допълни Мъркър, без да вдига поглед.

Спенсър потръпна.

— Що за смразяваща мисъл от твоя страна.

Вътрешността на „Сафо I“ се изпълни с мълчание.

Старомодният тримоторен аероплан Форд, известен в историята на авиацията като Тенекиената гъска, изглеждаше толкова тромав във въздуха, но въпреки това направи вираж изящно и величествено като албатрос, когато се приготви за последната си отсечка към пистата на националното летище на Вашингтон.

Пит издърпа назад трите ръчки за газта и старата птица се приземи с лекотата на есенно листо, целунало избуяла трева. Той придвижи бавно машината към един от хангарите на НЮМА в северния край на летището, където очакващият го екип по поддръжката запря с клинове колелата и го беляза с рутинния знак за спиране. След като изключи мотора, Пит загледа как витлата със сребристи краища постепенно забавиха оборотите си и спряха, проблясвайки в слънцето на късния следобед. После той свали слушалките си, освободи ключалката на страничния прозорец от своята страна и го отвори.

Бръчка на озадачение бавно проряза челото на Пит и се задържа в потъмнялата от слънцето и загрубяла кожа. Един мъж стоеше на асфалта пред него и като обезумял му махаше с ръце.

— Може ли да се кача? — провикна се Джийн Сийграм.

— Аз слизам — извика в отговор Пит.

— Не, моля ви, останете на мястото си.

Пит сви рамене и се облегна назад в пилотското кресло. Само след секунди Сийграм се качи на тримоторника и отвори вратата на кабината. Беше облечен с изискан светлокафяв костюм с жилетка, но множеството гънки, набраздили плата, разваляха елегантния му външен вид. Личеше, че мъжът не бе помирисвал легло най-малко от двайсет и четири часа.

— Откъде намерихте тази великолепна стара машина? — попита Сийграм.

— Случайно се натъкнах на нея в Кефлавик, Исландия — отвърна Пит. — Успях да я купя за сносна цена и я докарах в Щатите.

— Истинска красавица.

Пит му посочи мястото на втория пилот.

— Сигурен ли сте, че искате да разговаряме точно тук? След малко слънцето ще превърне кабината в същинска пещ.

— Това, което имам да ви казвам, няма да отнеме много време. — Сийграм се настани удобно на седалката и изпусна дълбока въздишка.

Пит го огледа. Имаше вид на човек, хванат в капан и лишен от всякакво желание… Горд човек, който се е поставил в безкомпромисно положение.

Сийграм не извърна лице към Пит, когато заговори; продължи да гледа напрегнат през предното стъкло.

— Предполагам, че се питате какво правя тук — каза той.

— Мина ми такава мисъл.

— Имам нужда от помощта ви.

Така значи. Нито дума за грубото държане на миналата среща. Никакви предисловия, най-безцеремонно — направо към молбата.

Пит присви очи.

— По някаква незнайна причина останах с чувството, че моята компания ви е толкова приятна, колкото и тази на сифилитик.

— Вашите чувства, моите чувства нямат значение. Това, което има значение, е, че правителството ни отчаяно се нуждае от вашите способности.

— Способности… отчаяно се нуждае… — Пит не скри изненадата си. — Нещо ме будалкате, Сийграм.

— Повярвайте ми, ще ми се да е така, но адмирал Сандекър ме увери, че вие сте единственият човек, комуто може да се възложи известна надежда да се справи с една щекотлива работа.

— Каква работа?

— Изваждането на „Титаник“.

— И таз хубава! Нищо друго, освен една операция по изваждането на кораб не може да наруши еднообразието на… — Пит млъкна насред изречението, тъмнозелените му очи се разшириха и в лицето му нахлу кръв. — Кой кораб казахте? — Този път гласът му се чу като дрезгав шепот.