Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— За ваше успокоение — търпеливо продължи Сандекър — още преди десет години „Пелхолм“ насочи технологията си за въздушното пространство към акваторията. Оттогава насам те построиха четири подводни, свойствени за съответната околна среда лаборатории и две изключително сполучливи подводници за Военноморските сили.

— Дано да са сполучили и с тази — обади се Мъркър. — Ще изпадна в отчаяние, ако установя, че на четири хиляди метра почне да тече.

— Искаш да кажеш, ще се напикаеш от страх — измърмори Джордино.

Мънк разтърка очи, после се загледа в пода, сякаш виждаше морското дъно в килима. Когато заговори, произнасяше думите съвсем бавно.

— Наистина ли е толкова необходимо това пътуване, господин адмирал?

Сандекър тежко кимна.

— Да. Океанографите имат нужда от картина на структурата на дебита на Лорелай, за да обогатят знанията си по дълбокоокеанската циркулация. Повярвайте ми, тази мисия е толкова значима, колкото извеждането на човек в орбита около земята. Освен изпробването на най-съвременната подводница в света вие ще запаметите визуално и ще нанесете на карта район, който още не е бил виждан от човек. Отърсете се от съмненията си. „Сафо I“ има вграден в корпуса си всеки необходим за безопасността елемент, който науката може да създаде. Давам ви личната си гаранция за безопасно и удобно пътуване.

Лесно му е да го каже, помисли си вяло Джордино, нали той няма да е в нея.

Хенри Мънк смени позата на мускулестото си тяло върху дългата пластмасова седалка, потисна прозявка и продължи да се взира през кърмовия илюминатор на „Сафо I“. Равната, безкрайна утайка беше толкова интересна, колкото книга с бели страници, но Мънк изпитваше удоволствие от мисълта, че нито една мъничка могилка, нито едно камъче или случаен обитател на дъното, преминал под дебелия плексиглас, не са били виждани от човек. Това беше малка, но задоволителна награда за дългите, скучни часове, които бе прекарал във внимателно проучване на детекторните уреди, инсталирани от двете страни над седалката.

Той с неохота отдели поглед от илюминатора и го съсредоточи върху уредите: сензора С-Т-СЗ-Д, който работеше непрекъснато по време на мисията и записваше на магнетофонна лента данните за солеността, температурата, скоростта на звука и налягането на дълбочината; поддъния профиломер, който звуково определяше дълбочината на горните утайки и даваше показания за основната структура на повърхността на морското дъно; гравиметърът, който отчиташе земното притегляне на всяка четвърт миля; сензорът, чието чувствително око непрекъснато следеше скоростта и посоката на течението Лорелай, и магнитомера — уреда за измерване и записване на магнитното поле на дъното, включително и всяко отклонение, причинено от локализирани метални наноси.

Мънк за малко не пропусна да го види. Помръдването на стрелката върху скалата на магнитомера беше толкова слабо — едва милиметър от отскока й, че той изобщо нямаше да го забележи, ако точно в този миг погледът му не се бе задържал върху уреда. Той бързо доближи лице до илюминатора и се взря в морското дъно. После се обърна и извика на Джордино, който седеше пред лоцманския пулт само на три метра от него.

— Стоп машини!

Джордино се извъртя със седалката и погледна към кърмата. Можеше да види единствено краката на Мънк — останалата част от тялото му бе скрита сред приборите.

— Какво отчиташ?

— Току-що минахме над нещо метално. Дай назад, за да погледна по-отблизо.

— Изтеглям се назад — съобщи на висок глас Джордино, за да го чуе Мънк.

Той задейства двата двигателя, разположени от двете страни в средната част на корпуса на подводницата и ги включи на минимална мощност на заден ход. За десетина секунди „Сафо I“, възпряна от двувъзловата сила на морското течение, увисна неподвижно, оказвайки съпротива да потегли сама. После много бавно започна да се движи назад срещу неумолимия поток. Гън и останалите членове на екипажа се скупчиха около седналия в тунела от прибори Мънк.

— Какво откри? — попита Гън.

— Не знам точно — отвърна Мънк. — Нещо стърчи от утайката на около двайсет метра зад кърмата. На светлината от лампите на кърмата виждам само някакво неясно очертание.

Всички бяха в очакване.

Едва ли не цяла вечност мина, преди Мънк да заговори отново:

— Аха, видях го.

Гън се обърна към Удсън.

— Задействай двете долни стереокамери и стробоскопа. Трябва да го заснемем.