Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Димант, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Да извадим „Титаник“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да извадим „Титаник“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

1912 година — След сблъсък с огромен айсберг потъва най-големият презокеански параход „Титаник“, на борда на който е един престъпник.
1987 година — Група за секретни задачи, формирана от президента на САЩ разработва най-съвършената система за отбрана. В основата й лежи бизаният, радиоактивен елемент, който е толкова рядък, че никога не са били откривани достатъчни количества от него. Но един замръзнал труп на американец в затънтен планински край на СССР, минна злополука при загадъчни обстоятелства и предсмъртното съобщение на един луд, довеждат Дърк Пит до секретна информация. И той се впуска в най-вълнуващата си, смразяваща кръвта мисия — да вдигне от морския гроб останките на „Титаник“, за когото съветските тайни служби са разработили коварен план.

Да извадим „Титаник“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да извадим „Титаник“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— За ваше успокоение — търпеливо продължи Сандекър — още преди десет години „Пелхолм“ насочи технологията си за въздушното пространство към акваторията. Оттогава насам те построиха четири подводни, свойствени за съответната околна среда лаборатории и две изключително сполучливи подводници за Военноморските сили.

— Дано да са сполучили и с тази — обади се Мъркър. — Ще изпадна в отчаяние, ако установя, че на четири хиляди метра почне да тече.

— Искаш да кажеш, ще се напикаеш от страх — измърмори Джордино.

Мънк разтърка очи, после се загледа в пода, сякаш виждаше морското дъно в килима. Когато заговори, произнасяше думите съвсем бавно.

— Наистина ли е толкова необходимо това пътуване, господин адмирал?

Сандекър тежко кимна.

— Да. Океанографите имат нужда от картина на структурата на дебита на Лорелай, за да обогатят знанията си по дълбокоокеанската циркулация. Повярвайте ми, тази мисия е толкова значима, колкото извеждането на човек в орбита около земята. Освен изпробването на най-съвременната подводница в света вие ще запаметите визуално и ще нанесете на карта район, който още не е бил виждан от човек. Отърсете се от съмненията си. „Сафо I“ има вграден в корпуса си всеки необходим за безопасността елемент, който науката може да създаде. Давам ви личната си гаранция за безопасно и удобно пътуване.

Лесно му е да го каже, помисли си вяло Джордино, нали той няма да е в нея.

24.

Хенри Мънк смени позата на мускулестото си тяло върху дългата пластмасова седалка, потисна прозявка и продължи да се взира през кърмовия илюминатор на „Сафо I“. Равната, безкрайна утайка беше толкова интересна, колкото книга с бели страници, но Мънк изпитваше удоволствие от мисълта, че нито една мъничка могилка, нито едно камъче или случаен обитател на дъното, преминал под дебелия плексиглас, не са били виждани от човек. Това беше малка, но задоволителна награда за дългите, скучни часове, които бе прекарал във внимателно проучване на детекторните уреди, инсталирани от двете страни над седалката.

Той с неохота отдели поглед от илюминатора и го съсредоточи върху уредите: сензора С-Т-СЗ-Д, който работеше непрекъснато по време на мисията и записваше на магнетофонна лента данните за солеността, температурата, скоростта на звука и налягането на дълбочината; поддъния профиломер, който звуково определяше дълбочината на горните утайки и даваше показания за основната структура на повърхността на морското дъно; гравиметърът, който отчиташе земното притегляне на всяка четвърт миля; сензорът, чието чувствително око непрекъснато следеше скоростта и посоката на течението Лорелай, и магнитомера — уреда за измерване и записване на магнитното поле на дъното, включително и всяко отклонение, причинено от локализирани метални наноси.

Мънк за малко не пропусна да го види. Помръдването на стрелката върху скалата на магнитомера беше толкова слабо — едва милиметър от отскока й, че той изобщо нямаше да го забележи, ако точно в този миг погледът му не се бе задържал върху уреда. Той бързо доближи лице до илюминатора и се взря в морското дъно. После се обърна и извика на Джордино, който седеше пред лоцманския пулт само на три метра от него.

— Стоп машини!

Джордино се извъртя със седалката и погледна към кърмата. Можеше да види единствено краката на Мънк — останалата част от тялото му бе скрита сред приборите.

— Какво отчиташ?

— Току-що минахме над нещо метално. Дай назад, за да погледна по-отблизо.

— Изтеглям се назад — съобщи на висок глас Джордино, за да го чуе Мънк.

Той задейства двата двигателя, разположени от двете страни в средната част на корпуса на подводницата и ги включи на минимална мощност на заден ход. За десетина секунди „Сафо I“, възпряна от двувъзловата сила на морското течение, увисна неподвижно, оказвайки съпротива да потегли сама. После много бавно започна да се движи назад срещу неумолимия поток. Гън и останалите членове на екипажа се скупчиха около седналия в тунела от прибори Мънк.

— Какво откри? — попита Гън.

— Не знам точно — отвърна Мънк. — Нещо стърчи от утайката на около двайсет метра зад кърмата. На светлината от лампите на кърмата виждам само някакво неясно очертание.

Всички бяха в очакване.

Едва ли не цяла вечност мина, преди Мънк да заговори отново:

— Аха, видях го.

Гън се обърна към Удсън.

— Задействай двете долни стереокамери и стробоскопа. Трябва да го заснемем.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да извадим „Титаник“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да извадим „Титаник“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Азиатска вълна
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Арктическо течение
Клайв Къслър
Отзывы о книге «Да извадим „Титаник“»

Обсуждение, отзывы о книге «Да извадим „Титаник“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x