Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Свържи се — каза Гън — и съобщи на базата, че в нула девет нула нула часа започваме да се издигаме. Така ще имат достатъчно време да ни натоварят на борда и да изтеглят „Сафо I“ преди залез-слънце.

— Вече едва ли не забравих как изглежда залезът — измърмори Удсън. — На татенцето Удсън му дай да седи по-навътре от брега, за да хване тен и да се любува на великолепните създания по бикини. Тия дълбоководни странни чифлици вече не са за мен.

— Слава богу, че краят му се вижда — отбеляза Джордино. — Затворят ли ме още една седмица в този разтеглен кренвирш, и ще почна да си говоря с цветята в саксиите.

Удсън го погледна.

— Ние нямаме никакви цветя в саксии.

— Ами просто си представи картинката!

Гън се усмихна.

— Всички заслужаваме една хубава почивка. Вие, момчета, се справихте чудесно със задачата. С данните, които събрахте, ще отворите работа на лабораторията за дълго време напред.

Джордино се обърна, изгледа продължително Гън и бавно рече:

— Адски странна беше тази мисия, Руди.

— В какъв смисъл? — попита Гън.

— В смисъл на лошо подбрани изпълнители на ролите. Я погледни състава си. — Той посочи с ръка четиримата мъже, които работеха в кърмовата секция на подводницата: Бен Дръмър, възслаб южняк с характерния за Алабама гърлен провлачен говор, Рик Спенсър, нисък русокос калифорниец, който не спираше да си свирука през стиснати зъби, Сам Мъркър, толкова космополитен и погражданен, колкото някой брокер от Уолстрийт и Хенри Мънк — кротък мислител с унил поглед, на когото явно му се искаше да бъде където и да било другаде, само не и на „Сафо I“. — Ония шутове на кърмата, ти, Удсън и аз сме инженери, опитни механици. В групата няма доктор по философия.

— Първите хора на луната също не са били интелектуалци — възрази Гън. — За усъвършенстването на съоръженията са нужни именно опитни механици. Нека следващият курс бъде на океанографите. Колкото до нас, нашата мисия ще бъде вписана в книгите като огромно научно постижение.

— Лично аз — заяви надуто Джордино — не съм роден за герой.

— Нито аз, друже — добави Удсън. — Но не може да не признаеш, че това си струва повече, отколкото да продаваш застраховки за живот.

— На него му се изплъзва забавната страна на цялата тази работа — отбеляза Гън. — Помисли си само какви истории можеше да разказваш на приятелките си. Помисли си за възторга, изписан по хубавите им лица, когато им кажеш колко безпогрешно си управлявал най-голямата подводна сонда на века.

— Безпогрешно ли? — озадачи се Джордино. — Тогава, предполагам, ще ми кажеш защо правя кръгчета с това техническо чудо на петстотин мили встрани от първоначално определения ни курс?

— Заповеди. — Гън сви рамене.

Джордино го погледна.

— Ние трябваше да бъдем под водите на Лабрадорско море. В последния момент обаче адмирал Сандекър промени курса и ни накара да кръжим над дълбоководните равнини под водите на Гранд Банкс 1 1 Плитководен район в Атлантическия океан на югоизток от Нюфаундленд. — Б.пр. край Нюфаундленд. Пълно безсмислие.

Гън се усмихна с усмивка на сфинкс. Известно време никой от тримата не проговори, но на Гън не му трябваше подсилено извънсензорно възприятие, за да отгатне въпросите, които се въртяха в главите на двамата мъже. Те — в това беше сигурен — си мислеха същото, което си мислеше и той. И те като него се бяха върнали три месеца назад във времето и на три хиляди и двеста километра разстояние до главната квартира на НЮМА във Вашингтон, където адмирал Джеймс Сандекър, главният директор на Агенцията, беше описал най-невероятната подводна операция на десетилетието.

— Дявол го взел! — прогърмя гласът на адмирал Сандекър.

— Бих дал целия си годишен доход, само да можех да дойда с вас, момчета.

Метафори, присмя се в себе си Джордино. След Сандекър Ебенизър Скрудж пилееше пари като пиян моряк. Джордино се отпусна върху дълбокото кожено канапе и се заслуша в изложението на адмирала, изпускайки лениво кръгчета дим от огромната пура, която бе задигнал от кутията върху грамадното писалище на Сандекър, когато вниманието на всички бе приковано върху картата на Атлантическия океан на стената.

— Ето къде е. — Сандекър за втори път потупа шумно с показалката картата. — Това е течението Лорелай. То тръгва от западния край на Африка, следва средноатлантическия хребет на север, после завива на изток между Бафинова земя и Гренландия и накрая се влива в Лабрадорско море.