Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— И аз ще се присъединя към вас.

Воугъл разпали чашката на лулата си, облегна се назад и рече:

— Кажете ми, господин адмирал, корнетът на дъното на Северния Атлантик ли е бил намерен?

— Да, точно на юг от Гранд Банкс край Нюфаундленд. — Той погледна Воугъл със съмнение. — Как отгатнахте?

— Елементарно заключение.

— Какво можете да ни кажете за него?

— Доста неща всъщност. Първо, инструментът е от висока класа, изработен за професионален музикант.

— Значи няма вероятност да е принадлежал на някой любител? — попита Гън, спомняйки си думите на Джордино на „Сафо I“.

— Не — отвърна равнодушно Воугъл. — Няма такава вероятност.

— Можахте ли да определите времето и мястото на производството му? — поинтересува се Пит.

— Приблизителният месец е или октомври, или ноември. Точната година е 1911. И е бил изработен от много известната и представителна стара английска фирма „Бузи-Хокс“.

В погледа на Сандекър се четеше уважение.

— Вие сте свършили забележителна работа, господин Воугъл. Честно казано, ние се съмнявахме, че изобщо ще узнаем точната страна, а още по-малко — действителния производител.

— Това не е плод на изследователска надареност от моя страна, уверявам ви — заяви Воугъл. — Видите ли, корнетът е представителен модел.

— Представителен модел ли?

— Да. Обикновено всяко метално изделие, за чиято изработка е нужно голямо умение и е високо оценено като вещ, се гравира, за да отбележи някакво необикновено събитие или изключителна заслуга.

— Често срещана практика сред производителите на оръжие — отбеляза Пит.

— Както и сред създателите на изящни музикални инструменти. В случая този е бил подарен на служител от неговата фирма като награда за работата му. Върху тялото на корнета красиво са гравирани датата на връчването на подаръка, имената на производителя, на служителя и на фирмата.

— Значи можете да ни кажете чие притежание е бил? — попита Гън. — Гравюрата се чете, така ли?

— О, да. — Воугъл се наведе и отвори калъфа. — Ето и вие можете да я прочетете. — Той остави корнета върху бюрото.

Дълго време тримата мъже само гледаха инструмента, без да продумат — лъскав инструмент, чиито златни повърхности отразяваха сутрешните слънчеви лъчи, струящи през прозореца. Корнетът изглеждаше като чисто нов. Всеки сантиметър от него бе лъснат до пълен блясък, а сложната гравюра на морски вълни върху тръбата и тялото личеше ясно като в деня, в който е била направена. Сандекър погледна Воугъл над корнета и повдигна вежди в израз на подозрение.

— Господин Воугъл, вие като че ли не разбирате сериозността на положението. На мен никак не ми е до шеги.

— Да — отсече Воугъл, — признавам, че не разбирам сериозността на положението. Но това, което разбирам, е, че моментът е страхотно вълнуващ. И повярвайте ми, господин адмирал, това не е шега. Близо двайсет и четири часа отделих за реставриране на вашата находка. — Той подхвърли дебела папка върху бюрото. — Ето моят доклад, придружен със снимки и правените стъпка по стъпка бележки по време на реставрационния процес. Тук има и пликове, съдържащи различните видове остатъци и мръсотии, които премахнах, както и частите, които замених. Нищо не съм пропуснал.

— Извинете ме — каза Сандекър. — И все пак струва ми се някак неприемливо, че инструментът, който ви изпратихме вчера, и инструментът върху бюрото ми е един и същ. — Сандекър млъкна и размени поглед с Пит. — Нали разбирате, ние…

— … Мислели сте, че корнетът е преседял на дъното много дълго време — довърши мисълта му Воугъл. — Съвсем наясно съм накъде биете, господин адмирал. И признавам, че аз също съм в недоумение за удивителното състояние на инструмента. Работил съм върху куп музикални инструменти, които са стояли в солена вода в порядъка само между три и пет години, а имаха далеч по-окаян вид от този. Не съм океанограф, така че отговорът на загадката ми убягва. Мога обаче да ви кажа с точност до деня колко време този корнет е бил под водата и как се е озовал там.

Воугъл се пресегна и взе хорната. После сложи очила без рамки и започна да чете на глас:

— Подарен на Греъм Фарли в знак на искрена благодарност за изисканото изпълнение, включено в развлекателната програма за нашите пътници, от признателната управа на параходната служба „Бялата звезда“. — Воугъл свали очилата си и се усмихна любезно на Сандекър. — Когато разчетох думите „параходна служба Бялата звезда“, рано тази сутрин измъкнах от леглото мой приятел, за да го накарам да се поразрови из папките във Военноморския архив. Той ми се обади половин час преди да тръгна към вас. — Воугъл замълча, извади носна кърпа от джоба си и издуха носа си. — Изглежда, Греъм Фарли е бил много известен в средите на параходната служба „Бялата звезда“. В продължение на три години той е бил соло корнетист на един от нейните плавателни съдове… Мисля, че се е наричал „Океаник“. Когато най-новият луксозен лайнер е бил подготвян за първото му пътуване, управата е подбрала изтъкнати музиканти от други нейни пътнически кораби и е сформирала, както се е смятало в ония дни, най-добрия оркестър на море. Греъм, естествено, е бил сред първите избраници. Да, господа, този корнет е стоял под повърхността на Атлантическия океан години наред… защото Греъм Фарли е свирил в утрото на 15 април 1912 година, докато вълните са погълнали и него, и „Титаник“.