Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— О, извинявай, забравих. — Той отиде до гардероба, извади кожената й наметка и я сложи на раменете й. — Колко непростимо от моя страна да пренебрегвам жена си.

Тя се усмихна закачливо.

— За това провинение призори ще бъдеш разстрелян.

Божичко, отчаян си помисли той, няма да се изненадам, ако ме погребат и с почести при положение, че Коплин е оплескал работата в Нова земя.

Сийграмови се наредиха на опашката пред входа на Източната зала и зачакаха реда си да минат край редицата, приемаща поздрави. Дана и друг път бе влизала в Белия дом, но въпреки това се вълнуваше.

Президентът беше облечен елегантно и изглеждаше дяволски красив. Петдесет и няколко годишен, той определено минаваше за много привлекателен мъж. Доказателство за това беше и фактът, че до него стоеше и самата Ашли Флеминг, най-елегантната и изискана разведена жена във Вашингтон, която поздравяваше всеки гост с такова въодушевление, сякаш е открила богат роднина.

— О, ужас! — изстена Дана.

Сийграм свъси вежди и раздразнен я погледна.

— Сега пък какво има?

— Виж жената, която стои до президента.

— Ами това е Ашли Флеминг.

— Знам — прошепна Дана и отстъпи назад, за да се скрие зад сигурния гръб на съпруга си. — Погледни й роклята.

В първия момент Сийграм не разбра защо, но после му стана ясно и едва не прихна в буен смях.

— Божичко! Вие и двете сте с еднакви рокли!

— Никак не е смешно — остана сериозна Дана.

— Ти откъде си купи твоята?

— Взех я назаем от Анет Джонс.

— Манекенката? Онази лесбийка?

— На нея й я дала Клод д’Орсини, моделиерката.

Сийграм хвана Дана за ръка.

— Ако не друго, това поне доказва, че жена ми има добър вкус.

Преди Дана да успее да каже нещо, опашката се изтегли напред и двамата изведнъж се озоваха пред президента.

— Джийн, толкова ми е приятно да те видя — любезно се усмихна президентът.

— Благодаря ви, че ни поканихте, господин президент. Нали познавате съпругата ми, Дана.

Президентът огледа Дана, задържайки за миг поглед в деколтето й.

— Разбира се. Чаровница, истинска чаровница. — Той се наведе и пошепна нещо в ухото й.

Дана отвори широко очи и лицето й стана аленочервено.

Президентът се изправи и рече:

— Да ви представя моята прекрасна домакиня — госпожица Ашли Флеминг. Ашли, това са господин и госпожа Джийн Сийграм.

— Много ми е приятно да се запозная най-сетне с вас, госпожице Флеминг — смънка Сийграм.

Все едно че говореше на стената. Ашли Флеминг разкъсваше с поглед роклята на Дана.

— Изглежда, госпожо Сийграм — заговори благо Ашли, — още утре една от нас ще трябва да си потърси нов моделиер.

— О, няма да съм аз — отвърна невинно Дана. — От малка се обличам при Джак Пиней.

Подчертаните с молив вежди на Ашли Флеминг се повдигнаха от почуда.

— Джак Пиней ли? За първи път го чувам.

— Той е повече известен като Джей Си Пени — усмихна се мило Дана. — Другия месец магазинът му в центъра ще прави разпродажба. Ще бъде много забавно, ако двете заедно отидем да пазаруваме там, нали? По този начин ще осуетим възможността да се появим пак облечени като близначки.

Лицето на Ашли Флеминг застина в маска на възмущение, когато забеляза как президентът сподавя смеха си с престорена кашлица. Сийграм кимна леко, хвана Дана за ръка и я поведе към потока от хора.

— Беше ли нужно да се държиш така?

— Не можах да се въздържа. Тази жена не е нищо друго, освен една възхвалявана проститутка. — После Дана погледна смутено мъжа си. — Той ми направи срамно предложение — додаде тя недоумяващо. — Президентът на Съединените щати ми направи срамно предложение.

— За Уорън Дж. Хардинг и Джон Ф. Кенеди се говореше, че са свалячи. И този не е по-различен. Ами и той е човек.

— Развратник да бъде президент?! Това е отвратително.

— Е, ще приемеш ли предложението му? — захили се Сийграм.

— Не ставай смешен — отвърна му тя.

— Мога ли да се присъединя към битката?

Въпросът бе зададен от един дребен мъж с огненочервена коса и спретнат тъмносин смокинг. Беше с изрядно поддържана брада като цвета на косата му, която подчертаваше острите му лешникови очи. На Сийграм гласът му се стори смътно познат, но лицето не му говореше нищо.

— Зависи на чия страна ще минете — отвърна Сийграм.

— След като знам за култа на жена ви към женската свобода — поясни непознатият, — не ми остава друго, освен да се присъединя към армията на съпруга й.

— Вие познавате Дана?