Клайв Къслър: Да извадим „Титаник“

— Каквото и да правиш, надявам се да си струва — едва чуто рече Дана. — Защото ще ти излезе солено.

Тя се обърна и с бързи крачки напусна заведението.

Противно на изтъркания образ на руския разузнавач от американските филми, капитан Андре Превлов нямаше нито широки рамене, нито обръсната глава. Той беше добре сложен, хубав мъж, с пригладена коса и изрядно поддържани мустаци. Външният му вид, наред с оранжевата италианска спортна кола и меката мебел в апартамента му с изглед към река Москва, не се нравеше особено на шефовете му в Управлението за чуждото разузнаване към съветския военноморски флот. Но независимо от тези дразнещи слабости на Превлов, вероятността да бъде отстранен от високия му пост в управлението беше малка. Славата му на най-способния специалист по разузнаването, която много внимателно си бе създал, както и обстоятелството, че баща му беше номер дванайсети в партията, го правеха непоклатим.

С обигран, непринуден жест той запали цигара „Уинстън“ и си наля чаша бомбайски джин. После седна и взе да преглежда купчината от папки, които помощникът му, лейтенант Павел Марганин, бе оставил върху бюрото му.

— За мен е загадка, сър — тихо заговори Марганин, — как можахте тъй бързо да попиете глупавите западни навици.

Превлов вдигна очи от папката и загледа Марганин със студен пренебрежителен поглед.

— И вие, като много от нашите другари, сте невежа по отношение на света като цяло. Аз мисля като американец, пия като англичанин, карам кола като италианец и живея като французин. И знаете ли защо?

Марганин се изчерви и смутен измънка:

— Не, сър.

— За да опозная врага, Марганин. Това именно е ключът — да познаваш врага си по-добре, отколкото той познава теб, по-добре, отколкото той познава себе си. Тогава нападай, преди той да има възможността да нападне теб.

— Това не са ли думи на другаря Нерв Четски?

Превлов отчаяно сви рамене.

— Не, тъпако, аз подправям християнската Библия. — Той дръпна от цигарата и изхвърли дима през носа, после отпи глътка джин. — Трябва да изучиш западните навици, приятелю. Ако не се учим от западняците, нашата кауза е загубена. — Погледът му отново се върна към папките. — И така, защо тези въпроси са отправени към нашето управление?

— Защото инцидентът е станал или на морския ни бряг, или близо до него.

— И какво знаем за случая? — Превлов със замах отвори следващата папка.

— Почти нищо. Само това, че един войник на пост в северния остров на Нова земя е изчезнал заедно с кучето си.

— Доста несъществено, за да настава паника за сигурността ни. Практически Нова земя е пустеещ остров. Там има само една остаряла база за ракетни снаряди, една караулка и неколцина рибари. На стотици километри от него нямаме никакви поверителни съоръжения. Чисто прахосване на време е дори и това, че си правим труда да пращаме часовой и куче да го охраняват.

— Несъмнено и Западът е на същото мнение относно изпращането на агент там.

Превлов забарабани с пръсти по бюрото и с присвити очи се загледа в тавана. След малко се сепна.

— Агент ли? Но там няма нищо… нищо, което да представлява интерес от военна гледна точка… поне засега. — Той млъкна и натисна бутон на интеркома. — Донесете ми данните за местоположенията на кораба на Националната служба по подводни и морски изследвания през последните два дни.

Марганин повдигна вежди.

— Те не биха посмели да пратят океанографска експедиция близо до Нова земя. Островът е много навътре в съветски води.

— Баренцово море не е наше — спокойно отвърна Превлов. — Там са международни води.

В стаята влезе привлекателна русокоса секретарка в спретнат кафяв костюм и подаде сведенията на Превлов, после излезе, затваряйки безшумно вратата след себе си.

Превлов запрелиства бързо страниците в папката, докато намери необходимата му справка.

— Така. За последен път плавателният съд на НСПМК „Първи опит“ е бил забелязан от траулер на триста двайсет и пет морски мили югозападно от Франц Йозеф Ленд.

— Това означава, че е бил близо до Нова земя — отбеляза Марганин.

— Странно — измърмори Превлов. — Според действащото разписание на океанографските кораби на Съединените щати, „Първи опит“ е трябвало да провежда изследвания на планктон край бреговете на Северна Каролина, а не там, където е бил забелязан. — Той допи остатъка от джина, смачка фаса на цигарата си и запали нова. — Много интересно съвпадение.