Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Какво доказва това? — попита Марганин.

— Нищо не доказва, но предполага, че патрулът е бил убит и че въпросният агент е избягал и по всяка вероятност се е качил на очакващия го „Първи опит“. Предполага още, че Съединените щати са по следите на нещо, щом като изследователският кораб на НСПМК се е отклонил от предначертания си маршрут без никакво обяснение.

— Какво ли може да търсят?

— Нямам никаква представа. — Превлов се облегна назад и поглади мустаците си. — Разпоредете се да се направи фотоувеличение на сателитните снимки на района в непосредствена близост до въпросния инцидент.

Вечерните сенки здрачаваха улиците отвъд прозореца на кабинета, когато лейтенант Марганин влезе отново и разпръсна снимките върху бюрото на Превлов, после му подаде и силна лупа.

— Вашите предположения се оправдаха, сър. Тук открихме нещо интересно.

Превлов внимателно огледа една по една снимките.

— Не виждам нищо необикновено в кораба. Присъщата проучвателна апаратура, никакви военноразузнавателни съоръжения.

Помощникът му посочи една снимка, правена с широкоъгълен обектив, на която смътно се виждаха очертанията на кораб във вид на малка бяла точка.

— Ако обичате, вгледайте се в малкия силует на около две хиляди метра от „Първи опит“ в горния десен ъгъл.

Близо половин минута Превлов не свали лупата от окото си.

— Хеликоптер!

— Да, сър. Затова се и позабавих с фотоувеличенията. Позволих си да дам снимките за анализ в секция Р.

— И се оказа, че е наш, от военните ни патрули.

— Не, сър.

Превлов вдигна вежди.

— Да не искате да кажете, че е американски?

— Това е предположението на секцията, сър. — Марганин постави още две снимки пред Превлов. — Те изследваха предишни снимки от друг разузнавателен сателит. Сравнете ги и ще видите, че хеликоптерът се движи по курс от Нова земя към „Първи опит“. Според тях, той лети на височина три метра със скорост по-малка от петнайсет възела.

— Очевидно, за да избегнат засечка от нашия радар — отбеляза Превлов.

— Ще предупредим ли нашите агенти в Америка? — попита помощникът му.

— Не, още не. Не ми се иска да рискувам с прикритието им, докато не узнаем със сигурност какво преследват американците.

Той събра снимките и ги подреди прилежно в една папка, после погледна часовника си марка „Омега“.

— Разполагам с време точно за една лека вечеря, преди да отида на балет. Има ли още нещо, лейтенант?

— Само сведенията за експедицията по течението Лорелай. Последното съобщение е, че американската дълбоководна подводница се намира на дълбочина четири хиляди и петстотин метра във водите край Дакар.

Превлов стана от бюрото, взе папката и я сложи под мишница.

— Ще я прегледам при първия удобен случай. Вероятно няма нищо, застрашаващо военноморската сигурност. Но въпреки това ще представлява забавно четиво. На американците им дай да излизат с чудати и прекрасни проекти.

— Ужас! Ужас! И пак ужас! — процеди през зъби Дана. — Погледни какви бръчици почват да се появяват около очите ми. — Беше седнала пред тоалетката и отчаяна оглеждаше лицето си в огледалото. — Кой беше казал, че старостта е форма на проказа?

Сийграм застана зад нея, повдигна косата й и я целуна по нежния, оголен врат.

— Наскоро навърши трийсет и една години, а вече тръгна да се състезаваш за най-стария жител на месеца.

Тя го погледна с изумление в огледалото — подобни прояви на чувства бяха рядкост за него.

— Ти си щастливец — мъжете нямат подобни проблеми.

— Мъжете също страдат от болестите на възрастта. Защо вие, жените, смятате, че ние изобщо не се разстройваме при появата на първите бръчки?

— Разликата е там, че вас не ви е грижа.

— Ние просто сме по-предразположени да приемаме неизбежното — усмихна се той. — Като стана дума за неизбежното, да те питам, кога ще си имаме дете?

— Негодник! Няма да престанеш да говориш по този въпрос, нали? — Тя гневно метна четката за коса върху тоалетката и събори грижливо подредените шишенца за изкуствена хубост. — Хиляда пъти сме обсъждали тази тема. Не желая да се подлагам на унижението да бъда бременна, не желая да се разкарвам по десет пъти на ден до тоалетната чиния, за да изхвърлям лайнени пелени. Нека другите увеличават населението на земята. Аз не съм в състояние да деля душата си като някаква гадна амеба.

— Това са лицемерни оправдания. Дълбоко в себе си положително не вярваш на думите си.