Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Откъде научи тази информация?

— От вчера вестниците и телевизията само за това гърмят. Ако не ми вярваш, пусни телетип до щаба на НЮМА във Вашингтон и сам се убеди.

— Пусни телетипа — изръмжа Прескот, после се втурна към телефона в стаята и закрещя в слушалката. — Свържи ме по пряката линия с нашия щаб във Вашингтон. Искам да говоря с някого, който е свързан с проекта „Титаник“.

Докато чакаше да го свържат, той се вгледа над очилата си в кръстчето върху стенната карта.

— Дано ония нещастници да имат на борда си метеоролог със свръхестествени способности за предвиждания — смотолеви той под сурдинка, — иначе утре по това време всички ще разберат какво значи морска фурия.

Лицето на Фаркуър доби мрачен израз, докато изучаваше метеорологичните карти, разгънати пред него върху масата. Чувстваше съзнанието си толкова сковано и объркано от недоспиване, че му беше трудно да разчете отметките, които само преди минута бе направил. Данните за температурата, скоростта на вятъра, атмосферното налягане и приближаващата се буря се сливаха в едно общо размазано петно.

Той потърка очи в безполезен опит да ги фокусира. После тръсна глава, за да сложи в ред мислите си и опита да си спомни за какво трябваше да направи заключение.

А, да. За урагана. Фаркуър бавно започна да се сеща, че беше направил сериозни грешки в изчисленията. Ураганът не се бе обърнал към Кейп Хатерас, както бе предвидил. Вместо това районът с високо атмосферно налягане край източното крайбрежие го бе задържал над океана в северна посока. И което беше най-лошото, бе увеличил скоростта си, след като се бе извил назад и сега фучеше със скорост близка до четирийсет и пет възела към местоположението на „Титаник“.

Той беше наблюдавал зараждането на урагана върху сателитните снимки и подробно бе прегледал предупрежденията, дошли от станцията на НЮМА в Тампа, но нищо през всичките години на практиката му като метеоролог не бе го подготвило за силата и скоростта, които тази чудовищност натрупа за толкова кратко време.

Ураган през май? Това беше немислимо. Тогава в съзнанието му изплуваха думите на Пит. Какво беше казал той? „Само Бог може да надигне буря.“ Изведнъж на Фаркуър му прималя, по лицето му изби пот, ръцете му ту се свиваха в юмруци, ту се отпускаха.

— Този път Бог да е на помощ на „Титаник“! — прошепна той под носа си. — Единствен той може да го спаси.

Спасителните влекачи на Американските военноморски сили „Томас Дж. Морс“ и „Самуел Р. Уолъс“ пристигнаха малко преди 15:00 часа и бавно започнаха да обикалят около „Титаник“. Огромните размери и особеното мъртвешко излъчване на корабокруширалия лайнер изпълниха екипажите на влекачите със същото благоговение, каквото бяха изпитали и спасителните екипи на НЮМА предишния ден.

След половинчасова проверка на външния му вид, влекачите се доближиха успоредно на големия ръждясал корпус и спряха сред бурните вълни с изключени двигатели. После, като по даден знак бяха спуснати катерите, появиха се капитаните им и се закатериха по бързо хвърлената стълба с дъсчени стъпала към закритата палуба на „Титаник“.

Лейтенант Джордж Ъпхил, капитанът на „Морс“, беше нисък, закръглен човек, с червендалесто лице и с огромни мустаци а ла Бисмарк, докато капитан трети ранг Скоти Бютера на „Уолъс“ имаше великолепна черна брадичка и почти опираше в тавана с ръста си от метър и деветдесет и седем. Нито единият, нито другият бяха от „изтупаните“ морски офицери. Те имаха вид и действаха точно като яките мъже от спасителните екипи, които не жалеха сили.

— Нямате представа колко се радваме да ви видим, господа — каза Гън, докато се ръкуваше с тях. — Адмирал Сандекър и нашият директор по специалните проекти господин Дърк Пит ви очакват в тъй да се каже работното ни помещение.

Капитаните последваха Гън нагоре по стълбите и по лодъчната палуба и оглеждаха, запленени като в транс, останките от някогашния красив параход. След като влязоха в гимнастическия салон, Гън ги представи на останалите.

— Направо не е за вярване — прошепна Ъпхил. — И в най-смелите си мечти не ми е минавало мисъл, че ще доживея да се разхождам по палубите на „Титаник“.

— Съвсем същото изпитвам и аз — добави Бютера.

— Ще ми се да ви разведа наоколо — каза Пит, — но всяка следваща минута увеличава риска да го загубим отново в морето.

Адмирал Сандекър им посочи една дълга маса, отрупана с метеорологични карти, планове и морски карти и всички се настаниха около нея с по чаша димящо кафе в ръка.