Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Лайнерът се движеше прекалено дълбоко във водата, гребените на вълните се плискаха в запоените отвори на палуба Д само на три метра под шпигатите. И въпреки че Спенсър и екипът му по изпомпването бяха успели да спуснат смукателните тръбопроводи през товарните люкове на товарните палуби, те не можаха да си пробият път през затрупаните от развалини стълби, за да стигнат до отделенията за машините и котлите, където все още имаше най-голямо количество вода — далечна и недостъпна.

Дръмър седеше в гимнастическия салон, мръсен и изтощен след денонощната си работа, и отпиваше какао от чашата си.

— След близо осемдесет години престой във вода и плесен — заговори той — дървените парапети в коридорите са паднали и са ги задръстили така, че са станали по-непроходими от всяко бунище в Джорджия.

Пит седеше все тъй наведен над чертожната маса до радиопредавателя, откъдето не бе помръдвал целия следобед. Погледна със зачервени очи към напречния чертеж на надстройката на „Титаник“ и попита:

— Не можем ли да си пробием път през главното стълбище или през асансьорните шахти?

— Стълбището е затрупано от тонове разхвърляни боклуци чак до палуба Г — поясни Спенсър.

— И няма никаква възможност да се проникне до асансьорните шахти — добави Гън. — Те са претъпкани с купища разядени въжета и разбита машинария. Но дори и да ги нямаше тях, херметическите врати с двойни патрони в по-долните помещения са плътно замръзнали в затворено положение.

— Те са били затворени автоматически от първия корабен офицер веднага след сблъсъка с айсберга — каза Пит.

В този момент в салона влезе с несигурна крачка нисък, як мъж, оплескан от главата до петите в машинно масло и кал. Пит вдигна поглед към него и леко се засмя.

— Ал, това ти ли си?

Джордино се дотътри до едно походно легло и се стовари върху него като торба с мокър цимент.

— Ще ви бъда много благодарен, ако не драснете клечка кибрит близо до мен — измърмори той. — Още съм твърде млад, за да свърша в буйния огън на славата.

— Провървя ли ти? — попита Сандекър.

— Успях да стигна най-много до корта за скуош на палуба Е. Божичко, там е по-черно и от грях… има паднала стълба. Всичко тъне в масло, което се е стекло от машинното отделение. Страхотен студ. Надолу няма път.

— Змия може да се промъкне до помещението за котлите — обади се Дръмър, — но човек, в никакъв случай. Освен ако в продължение на седмица не си разчисти път с динамит и аварийна бригада.

— Не може да няма никакъв начин — каза Сандекър. — Някъде отдолу корпусът поема вода. Ако не изпреварим процеса до утре по това време, той ще се преобърне с търбуха нагоре и ще тръгне обратно към дъното.

Мисълта, че могат да изгубят „Титаник“, след като отново стоеше привлекателен и изправен върху гладката морска повърхност, нито за миг не бе им минавала през ума, но сега всички в гимнастическия салон почувстваха болезнено жегване дълбоко в стомаха. Тепърва предстоеше лайнерът да бъде взет на буксир, а разстоянието до Ню Йорк беше хиляда и двеста морски мили.

Пит стоеше на мястото си, загледан във вътрешните планове на парахода. Според него те бяха отчайващо недостатъчни. Липсваха всякакви подробни описания на „Титаник“ и на аналогичния му кораб „Олимпик“. Бяха унищожени заедно с папките, пълни със снимки и строителни данни, когато корабостроителниците „Харланд“ и „Уълф“ в Белфаст са били сринати със земята от немски бомбардировачи по време на Втората световна война.

— Друго щеше да е, ако не беше чак толкова огромен — измънка с яд Дръмър. — Пустите му помещения за котлите са почти трийсет метра под лодъчната палуба.

— А можеха да бъдат и на сто и шейсет километра — каза Спенсър. Той вдигна поглед, когато от входа към главното стълбище се появи Удсън. — Охо, великото каменно лице е сред нас. С какво се е заловил официалният фотограф на операцията?

— Просто направих няколко снимки за идните поколения — отвърна мъжът с характерното си пълно равнодушие. — Кой знае, някой ден може и да напиша книга за всичко това и, естествено, ще искам признание за илюстрациите.

— Естествено — съгласи се Спенсър. — А случайно да си се натъкнал на свободно стълбище, водещо към помещенията за котлите?

— Не — поклати глава Удсън. — Аз снимах в салона на първа класа. Той е невероятно запазен. Като се изключат повредените от водата килими и мебели, спокойно може да мине за гостна във Версайския дворец. — Той започна да сменя касетката с филма. — Има ли възможност да се наеме вертолета? Ще ми се да направя няколко снимки от птичи поглед, преди да са дошли влекачите.