Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Джордино повдигна едната си вежда.

— Ти гледай да използваш филма си, докато си в състояние. Като награда до утре можем да се окажем отново на дъното.

Удсън сбърчи чело.

— Да не би да е тръгнал да потъва?

— По моему не.

Всички извърнаха поглед към мъжа, който произнесе тези три думи. Беше Пит, който се усмихваше. Усмихваше се с увереността на човек, който току-що е оглавил борда на директорите на „Дженеръл Мотърс“.

— Както е казал Кит Карсън — заговори той, — когато е бил обграден и безнадеждно превъзхождан числено от индианците: „Още не сме се изтощили, ни най-малко“. След десет часа помещенията за машините и котлите ще бъдат дори пресъхнали. — Ръцете му бързо запрехвърляха листовете с плановете върху масата, докато намерят онзи, който му трябваше. — Удсън спомена птичи поглед. Решението било под носа ни през цялото време. Трябвало е да погледнем отвисоко, а не отвътре.

— Чудо голямо! — обади се Джордино. — Какво му е толкова интересното отвисоко?

— На никого ли не му е ясно?

Дръмър изглеждаше озадачен.

— Все едно, че ми говориш на патагонски.

— На теб, Спенсър?

Спенсър поклати глава.

Пит се усмихна и му рече:

— Кажи на момчетата си да се съберат с режещите си инструменти на надводната палуба.

— Щом казваш — отвърна Спенсър, но не понечи да тръгне.

— Господин Спенсър ми взима мислено мярка за ушиване на официално сако — продължи Пит. — Той не може да проумее защо трябва да режем отвори на покрива на кораба, за да преодолеем разстояние от трийсет метра през осем палуби, превърнати в стари железа. Нищо подобно. Имаме вграден тунел, без никакви отпадъци, който води право в помещенията за котлите. Всъщност имаме не един, а четири такива тунела. И това са кожусите на котлите, където някога са се намирали комините, господа. Стопяваме уплътненията от мокра стомана и ето ви открит достъп право надолу към най-широките дънни части на кораба. Сега вече стана ли ви ясно?

На Спенсър му стана напълно ясно. На останалите също. Всички едновременно се упътиха към вратата, без да благоволят да отговорят на Пит.

Два часа по-късно дизеловите помпи забоботиха в хор и започнаха да изхвърлят обратно през борда по седем хиляди и петстотин литра вода в минута към растящите вълни, прииждащи неотклонно пред приближаващия се ураган.

Бяха го нарекли урагана Аманда и до същия следобед пътят на бележития параход, пресичащ предполагаемата му посока на движение, бе освободен от повечето плавателни съдове. На всички товарни кораби, танкери и пътнически лайнери, които бяха на море в районите между Савана, Джорджия и Портланд, Мейн, им бе наредено да се върнат в пристанищата си, след като Ураганния център на НЮМА в Тампа изпрати първите си предупреждения. Близо сто плавателни съда покрай източното крайбрежие отсрочиха датите си за отплуване, а всички кораби, тръгнали от Европа, които бяха вече в открито море, застанаха на дрейф, за да изчакат преминаването на урагана.

В Тампа доктор Прескот и неговите метеоролози се бяха струпали край стенната морска карта, като междувременно захранваха с нови данни компютрите и отбелязваха всяко отклонение от пътя на урагана Аманда. Първоначално предвиденият от Прескот път се задържаше в границите на двеста и осемдесет километра.

Един от метеоролозите се приближи до него и му подаде лист хартия.

— Ето ви сведение от разузнавателния план на бреговата охрана, проникнала в центъра на урагана.

Прескот взе листа и прочете част от сведенията на глас:

— Център приблизително трийсет и пет километра в диаметър. Предна скорост увеличена до четирийсет възела. Сила на вятъра двеста и деветдесет плюс… — Гласът му постепенно заглъхна.

Помощникът му го погледна и очите му се разшириха.

— Вятър със скорост двеста и деветдесет километра в час?

— Та и повече — измърмори Прескот. — Тежко на кораба, който му се изпречи насреща.

Изведнъж в очите на метеоролога просветнаха пламъчета и той се обърна да погледне отново картата на стената. И лицето му пребледня.

— О, господи… „Титаник“!

Прескот го погледна.

— Кой?

— „Титаник“ и спасителната му флота. Те се намират точно насред предвидения път на урагана.

— Не думай! — възкликна Прескот.

Метеорологът се приближи до стенната карта и се подвоуми за миг. После вдигна ръка и отбеляза кръстче под нюфаундлендските Гранд Банкс.

— Ето тук е мястото на дъното, откъдето е бил изваден.