Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Говорили сме вече за това, Джон. Живеем в двайсети век. Да управляваш означава да казваш на хората онова, което искат да чуят.

Помощниците се отдалечиха.

Мястото им моментално зае Удсън. Той държеше преносим телефон и понечи да каже нещо, но Мортън вдигна ръка.

— Не сега, Боб.

— Джон, мисля, че трябва да се обадиш…

— Казах не сега !

Удсън се оттегли. Мортън си погледна часовника.

— Господин Конър и господин Смит, нали така?

— Да — отвърна Конър.

— Да се поразходим — предложи сенаторът и ни поведе далеч от снимачната площадка, към един хълм, който се извисяваше над игрището за голф. Беше петък. Почти нямаше играчи. Отдалечихме се на около петдесет метра от кинаджиите.

— Помолих ви да дойдете, защото разбрах, че вие се занимавате с инцидента в Накамото.

Канех се да кажа, че това не отговаря на истината и че Греъм ръководи разследването, но Конър ме изпревари и рече:

— Да, така е.

— Искам да ви задам няколко въпроса, свързани със случая. Доколкото разбрах, той вече е решен, нали?

— Общо взето.

— Разследването приключено ли е?

— На практика да — отвърна Конър.

Мортън кимна.

— Казаха ми, че вие двамата сте специалисти по японската проблематика. И че дори единият от вас е живял известно време в Япония. Така ли е?

Конър леко се поклони.

— Вие ли днес сте играли голф с Ханада и с Асака?

— Виждам, че сте добре информиран.

— Тази сутрин разговарях с господин Ханада. Познаваме се отпреди — обясни Мортън.

После изведнъж спря и се обърна към нас:

— Въпросът ми е следният: свързана ли е историята в Накамото с продажбата на Майкро Кон?

— Какво имате предвид? — направи се, че не разбира Конър.

— Със сделката „Майкро Кон“ се занимава сенатската комисия по финансите, на която съм председател. От Комитета по науката и техниката, който всъщност е упълномощен да разреши сключването на въпросната сделка, ни поискаха мнение. Както знаете, продажбата предизвика някои възражения. Самият аз активно й се противопоставях. Поради редица причини. Известно ли ви е всичко това?

— Да — отговори Конър.

— Съвременните технологии на Майкро Кон са разработени отчасти с пари на американските данъкоплатци. А сега фирмата ще премине в ръцете на японците, които ще използват достиженията й, за да конкурират собствените ни производители. Това ме вбесява. Мисля, че сме длъжни да защитим американския бизнес, американския научен потенциал. Трябва да ограничим чуждите инвестиции в нашите предприятия и университети. Но не мога да намеря подкрепа нито в Сената, нито в деловите кръгове. Министерството на търговията също не е на моя страна. Страхували се да не провалим преговорите за ориза. Представяте ли си? За ориза! Дори Пентагонът е против мен. Та се запитах, след като Акай Сирамикс е дъщерна фирма на Накамото, има ли снощният инцидент нещо общо с продажбата на Майкро Кон.

Той направи пауза и ни изгледа втренчено. Сякаш бе сигурен, че знаем нещичко по въпроса.

— Не ми е известно да съществува каквато и да е връзка между двете — отговори Конър.

— Извършили ли са хората от Накамото нещо нередно, незаконно, подмолно, за да подтикнат сключването на сделката?

— Доколкото знам, не.

— И вашето разследване е приключено, така ли?

— Да.

— Просто исках да съм наясно. Защото, ако променя позицията си, не бих желал впоследствие да се окаже, че съм бръкнал в торба със змии. И бездруго някои разглеждат партито на Накамото като опит да се спечелят противниците на сделката. Ще е твърде опасно, ако се отметна. В Конгреса са в състояние да те заставят „да мислиш“ ту така, ту иначе по проблем като този.

— Значи ли това, че вече няма да възразявате срещу продажбата? — попита Конър.

Някой се провикна от снимачната площадка:

— Господин сенатор, чакат ви!

— Много ми е трудно да продължавам — рече Мортън и повдигна рамене. — Убеден съм, че Майкро Кон е повторение на случая „Феърчайлд“, но има ли смисъл да се боря, след като очевидно не мога да спечеля битката. Пък и предстоят ни още толкова други битки.

Той се изпъчи и оправи вратовръзката си.

— Господин сенатор, готов ли сте? Тревожат се, че ще изпуснем слънчевата светлина.

— Да им имам грижите — въздъхна Мортън и поклати глава.

— Не бихме желали снимките да се провалят заради нас — каза Конър.

— Исках да чуя мнението ви. Значи, ако правилно съм ви разбрал, снощните събития нямат нищо общо с продажбата на Майкро Кон и след някой и друг месец не ще прочета във вестниците, че е имало задкулисни машинации в подкрепа или против сделката?