Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Ала тя непрекъснато искаше още. Още от това, още от онова. Още пари. Още и още.

Имахме и един конкретен проблем. Нейната медицинска застраховка не включваше бременност и раждане. Моята — също. След като се оженихме, не успяхме да съберем навреме допълнителните вноски, за да покрие застрахователната каса разходите по раждането. А те щяха да възлязат на осем хиляди долара. Нямахме толкова пари. Бащата на Лорън бе лекар във Вирджиния, но тя не искаше да го моли за заем, защото той беше против брака ни. Моето семейство не разполагаше със средства. И така, Лорън продължаваше да работи в прокуратурата, аз — в полицията. Тя бе натрупала доста голям дълг към банката със своята кредитна карта и изплащаше колата си. Трябваше непременно да изнамерим отнякъде осем хиляди. Тази мисъл не излизаше от главите ни и ни тормозеше. С мълчанието си Лорън ми показваше, че е мое задължение да реша финансовия проблем.

Една августовска вечер се отзовах на телефонно обаждане за битово насилие в Ладира Хайтс. Семейство пуерториканци. И двамата бяха пияни. Долната устна на жената беше разцепена, а окото на мъжа — моравосиньо. В съседната стая детето им пищеше. Не след дълго успяхме да ги укротим. Установихме, че никой не е пострадал сериозно, и тъкмо се канехме да си тръгваме, когато тя започна да крещи, че мъжът й закачал дъщеря им — че блудствал с нея. При това обвинение съпругът побесня и аз си помислих, че жена му просто иска да го натопи. Но тя настоя да видим малкото. Влязох в детската стая. Оказа се, че момичето е бебе на около девет месеца. Беше почервеняло от плач. Дръпнах завивката, за да проверя дали няма белези от насилие, и какво да видя, под юрганчето до детето — пакет с около килограм бял прах.

Замислих се. Ако арестувам съпруга, жената може да откаже да свидетелства срещу него. Наркотикът бях намерил случайно, при неправомерен обиск. Всеки що-годе приличен адвокат ще ги отърве за нула време. Затова повиках мъжа. Знаех, че нищо не мога да му направя. Мислех само за едно — ако детето захапе пакета, смъртта му е сигурна. Реших да се скарам на бащата. Да го поуплаша малко.

Двамата бяхме сами в детската стая. Жената остана в хола с колегата ми. Изведнъж мъжът извади от джоба си плик, дебел два сантиметра, и го отвори. Беше пълен със стодоларови банкноти.

— Благодаря ви за всичко, господин полицай — каза пуерториканецът.

В плика имаше поне десет хиляди долара. Човекът ми го подаде и зачака да го взема.

Аз започнах да мрънкам нещо неубедително в смисъл че е опасно да се оставят подобни неща в леглото на дете. Мъжът взе пакета, пусна го на пода, ритна го под креватчето и отвърна:

— Прав сте. Благодаря ви за загрижеността. Не бих искал нещо лошо да се случи с дъщеричката ми. — И пак протяга към мен ръката с плика.

Бъркотията беше пълна. Отвън жената крещеше на моя колега. До мен пищеше детето. Мъжът ми подава плика. Усмихва се и кима, сякаш ми казва: „Вземи го. За теб е“. А аз си помислих… Всъщност не знам какво си помислих.

После отидох в хола и заявих, че на детето му няма нищо. Съпругата започна да надава пиянски викове и да ме обвинява, че съм блудствал с малката. Просто пренасочи злобата си от своя съпруг към мен. Накрая обобщи, че и двамата сме насилници на деца. Колегата също усети, че е пияна и плещи глупости, и си тръгнахме. После само ме попита защо съм се забавил в стаята, а аз му обясних, че съм оглеждал щателно бебето. С това случаят за нас приключи. Но на сутринта жената се яви в управлението и подаде оплакване срещу мен. Бил съм блудствал с детето й. Личеше си, че е махмурлийка, освен това имаше криминално досие, но обвинението беше сериозно и затова бе образувано предварително разследване. Установи се, че жалбата й е безпочвена.

Това е.

Друго няма.

Казах всичко.

— А парите? — попита Конър.

— През уикенда отскочих до Лас Вегас. В края на годината написах в данъчната си декларация, че съм спечелил на хазарт. Обявих тринайсет хиляди от нетрудови доходи.

— Кой те посъветва да го направиш?

— Лорън.

— Значи си й казал за случилото се?

— Да.

— Когато приключи предварителното разследване, комисията издаде ли писмено решение?

— Не се стигна дотам. Просто устно ми съобщиха, че обвинението е несъстоятелно. Вероятно в личното ми кадрово дело се споменава за това, но писмени документи няма.

— Така-а — рече Конър, — а сега искам да чуя и останалото.

Разказах му за Кен Шубик, за „Таймс“ и за Невестулката. Конър ме слушаше безмълвно и се мръщеше. Докато говорех, той започна да всмуква въздух през зъби — така японците изразяват неодобрение.