Майкъл Крайтън: Състояние на страх

В края на 2003 година на Световната конференция за устойчиво развитие, състояла се в Йоханесбург, тихоокеанската островна нация вануту обяви, че готви съдебен иск във връзка с глобалното затопляне срещу Американската агенция за защита на околната среда. Вануту е само на няколко метра над морското равнище и осемте хиляди жители на острова са изправени пред необходимостта да се евакуират заради покачващото се ниво на световния океан, причинено от глобалното затопляне. Съединените американски щати, като най-голямата икономика в света, са и най-големият замърсител с въглероден двуокис и следователно най-големият виновник за глобалното затопляне.

Националният фонд за природните ресурси (НПФР), американска активистка група, обяви, че ще се присъедини към съдебния иск на Вануту, който трябваше да бъде заведен през лятото на 2004 година. Говореше се, че богатият филантроп Джордж Мортън, който често подкрепя каузи във връзка с опазването на околната среда, лично ще финансира съдебното дело, което по предварителни оценки ще възлезе на повече от осем милиона долара. И понеже делото щеше в крайна сметка да се гледа в Сан Франциско, процесът се очакваше с нетърпение.

Само че делото така и не беше заведено.

Не беше дадено никакво официално обяснение за това нито от страна на Вануту, нито от НФПР. Дори и след внезапното изчезване на Джордж Мортън, необяснимата липса на интерес от страна на медиите остави обстоятелствата около несъстоялия се процес неизяснени. Едва в края на 2004 година неколцина бивши членове на управителния съвет на НФПР започнаха да говорят публично за случилото се в тяхната организация. Впоследствие разкрития, направени от служители на Мортън, както и от бивши членове на лосанжелиската правна кантора „Хасъл и Блак“, добавиха нови подробности към историята.

Благодарение на всичко това вече е ясно какво се е случило с подготвяния съдебен процес на Вануту между май и октомври две хиляди и четвърта и защо в резултат на това толкова много хора умряха в различни точки на света.

Майкъл Крайтън

Лос Анджелис, 2004

Из вътрешния доклад до Съвета за национална сигурност (СНС) от AASBC (засекретено). Зачертаванията са на AASBC. Получено на 3/04/04.

„Вече е ясно, че ?????? конспирацията е била изключително добре планирана. Подготовката е започнала повече от година преди самите събития. Имало е предварителни ?????? още на ?? март 2003 г., както и доклади до британските ?????? ?????? и германските ??? ??????

Първият инцидент е станал в Париж през май 2004 г. Ясно е ??? ????? ?????, които властите ???????. Вече не може да има съмнение, че случилото се в Париж ??????, както и в сериозните последици от това“.

Той докосна ръката й в мрака и каза:

— Стой тук.

Тя не помръдна, чакаше. Миришеше силно на солена вода. Чуваше се слабо шуртене.

После лампите се включиха и светлината им се отрази в повърхността на голям открит резервоар, дълъг петдесетина и широк двайсетина метра. Можеше да мине за покрит басейн, ако не беше сложното електронно оборудване около него.

И изключително странното устройство в другия му край.

Джонатан Маршъл се върна при нея, ухилен като идиот.

— Qu’est-ce que tu penses? — каза той, макар да знаеше, че произношението му е ужасно. — Какво ще кажеш?

— Великолепно е — каза момичето. Акцентът й звучеше екзотично. Всъщност тя цялата си беше екзотична, помисли си Джонатан. С тъмната си кожа, високите скули и черната коса приличаше на модел. А и ходеше като модел с късата си пола и високи обувки. Беше наполовина виетнамка и се казваше Мариса. — Никой друг ли няма? — попита тя и се огледа.